Обществото очаква младите жени и момичетата в пубертета да бъдат сладки, учтиви, пасивни, нежни и красиви. Това обаче рядко е факт в нашия съвременен свят. Много по-вероятно е да срещнете тийнейджърки, които да се държат наперено, арогантно и предизвикателно и изобщо да не си спомнят за добрите обноски, на които са възпитавани от родителите си.
Разбира се, до голяма степен виновник за това е самият пубертет и бушуващите хормони, но все пак, ако човек има подрастваща дъщеря, не е зле да се опита да я научи да слага здрави граници, поне когато става въпрос за взаимоотношенията ѝ с момчетата и връстниците.
Ето и няколко съвета по темата:
Обсъждайте с дъщеря си личните граници.
Бъдете сигурни, че момичетата на тази възраст разбират какво означават граници и най-важното – усещат докъде е нормално да стигнат. Обяснете им, че границите могат да бъдат физически, емоционални, сексуални и дори от духовен характер. Девойките могат да научат къде са собствените им граници просто като усетят личните си нива на комфорт. Например, те могат да се наслаждават на целувки и гушкане с приятеля си, но да не се чувстват готови за повече интимност. Може да се смеят на шегите за себе си от членовете на семейството си, но силно да се разстройват, когато шегите по техен адрес идват от връстниците им. Границите варират в зависимост от лицето и контекста и могат да се променят с времето.
Насърчавайте дъщеря си да използва местоимението „аз“.
Карайте дъщеря си по-често да признава чувствата си към другите, когато иска да определи своите граници. Тя може да направи това по следния начин: „Аз се чувствам разочарована, когато постоянно ме прекъсваш.“ Тийнейджърките трябва да покажат как ще реагират на бъдещи нарушения на своите граници, точно използвайки местоимението „аз“ например: „Ако ме прекъснеш отново, аз повече няма да участвам в разговора!“ Този изказ показва самочувствие, твърдост и дава послание за негативни последици, ако границите не бъдат взети насериозно. Така няма опасност вашето момиче да бъде потискано от връстниците си и да расте с чувство за малоценност.
Научете я да казва „не“.
Трябва да обясните на вашата дъщеря, че не трябва да се плаши да отказва. За едно момиче в пубертета не е никак лесно да каже „не“ на приятелите си, които я канят на купон (както и на готиното момче, което ѝ предлага секс). В същото време на нея може да ѝ се ходи на кино (да не ѝ се прави секс), но да не може да откаже първото предложение, от притеснения, че ще я отхвърлят от приятелски кръг (или че момчето ще я зареже). Обяснете ѝ, че човек може да откаже всяко нещо, стига да го направи любезно, давайки някакво подходящо обяснение или извинение.
Обяснете ѝ изключенията.
При подрастващите има моменти, когато се пресичат границите, но по-важното е те да не носят сериозни заплахи за нечие здраве и благосъстояние. Научете вашето момиче, че всяка ситуация, в която тийнейджър злоупотребява (с агресия, със забранени субстанции и т. н.) и се превръща в заплаха за себе си и околните, следва да се разкрие на надежден възрастен. В подобни ситуации пазенето на тайни и конфиденциалност може да доведе до сериозни последствия от негативен характер.