Защо майките не трябва да се връщат на работа веднага след раждането

Като всяко важно събитие в живота, раждането на бебе предизвиква множество промени в ежедневието на майката. Обикновено много жени се притесняват за това как ще съчетават личния и професионалния си живот.

Обикновено бъдещите майки и новите такива засипват себе си с въпроси от сорта на: „Какво е най-доброто за бебето, а за мен?“, „Мога ли да си позволя да остана вкъщи или е по-добре да се върна на работа?“, „Майчинството ще навреди ли на кариерата ми?“, „Кой ще се грижи за бебето ми, ако аз не го направя?“ и т. н.

Решението на една майка след колко време да се върне на работа е може би едно от най-трудните, особено когато говорим за жени с хубави и престижни професии, които са апетитни за много други конкуренти. Ето няколко аспекта по темата, които биха ви улеснили във вземането на решение:

1. Жените след раждане имат нужда от време за възстановяване. Една от основните причини майката да си вземе почивка след раждането е, че организмът ѝ се нуждае от време, в което да се възстанови.

Раждането е основен физиологичен процес, а цезаровото сечение се счита за една от най-инвазивните операции. Независимо от вида на раждането, организмът на жената се нуждае от възстановяване. Всъщност физическото възстановяване е само част от цялостното възстановяване на жената. Жените се нуждаят също така и от време, в което да направят психологическия преход към това да бъдат майки. Веднага след раждането майката се сблъсква с хронично недоспиване, хормонални нарушения и какво ли още не.

2. Създаване на връзка с бебето. Много от ежедневните проблеми, свързани с грижата за бебето, могат да изглеждат доста по-поносими, ако майката успее да изгради тясна връзка със своето бебе. Всъщност една от целите на кърменето е именно това. Логично, тази връзка с новороденото няма как да се осъществи, ако майката се върне на работа скоро след раждането.

3. Грижи за бебето. Може би най-важният аргумент в полза на стоенето вкъщи пред работата е, че майката най-добре би се грижила за своето бебе. Нито баби и дядовци, нито опитни бавачки могат да заместят присъствието на майката. Бавачката, колкото и добре обучена да е тя, гледа на отглеждането на бебето като на работа, а не като на удоволствие.

В много случаи пък за бабите и дядовците грижите за новороденото се превръщат в нещо като задължение. Майчинските инстинкти се развиват най-много, когато жената прекарва достатъчно време със своето дете.

4. Ограничени ресурси. Все пак, без значение множеството ползи от почивката след раждането, някои жени просто не могат да си позволят намаляване на заплащането. Когато майчинството е доста по-ниско от заплатата, която жената получава, везните започват да клонят в полза на кариерата.

Още повече майката знае, че вече трябва да се грижи за още един член на семейството, който всъщност се превръща в голям източник на разходи. От друга страна, жените, които се връщат на престижни позиции с високи доходи, ще могат да си позволят да отделят част от парите за детегледачка. Също така по този начин си гарантират, че никой няма да ги измести, ако отсъстват прекалено дълго.

5. Загуба на професионална сигурност. Дори семейните финанси да не са повод за безпокойство, загубата на професионална сигурност остава най-важната причина за това една майка да не иска почивка след раждането. В икономиките, където работните места са оскъдни и все по-рядко има възможности за професионално развитие, една жена никога не може да бъде сигурна за своята позиция и за това как би се развила нейната кариера.