Работещите майки страдат от двойна вина

Съвременните работещи майки агонизират все повече и повече, твърдят израелските учени. Жените се притесняват не само за това, че не успяват да бъдат добри майки, но и заради факта, че кариерата им не може да бъде на супер високо ниво, точно заради многото им семейни ангажименти.

Жените, благословени и с деца, и с професионален успех, сякаш получават всичко от съдбата, но вътрешно те рядко са доволни и щастливи. Причината за това е именно, че те носят двойно бреме на плещите си, което им пречи да се почувстват реализирани.

Работещите дами вярват, че не са перфектни майки и че биха могли да бъдат и далеч по-добри служители, ако имаха повече свободно време.

Изследователите са открили, че тези жени имат много повече отрицателни мисли в главата си, в сравнение с бащите, които ходят на работа, а вечер се прибират при семействата си. И двамата работещи родители са изложени на стрес, но за жените той е по-голям и води до повече негативни емоции.

Проф. Шира Офър, доцент в катедрата по социология и антропология в Университета в Бар-лан, Израел, е анализирала мислите на работещите родители. Тя е дефинирала кои са мислите и опасенията, които могат да навредят на ефективността на човек и да го възпрепятстват да се съсредоточи върху задачите си през деня.

Проучването е обхванало 500 семейства от средната класа, които са се опитвали да балансират между семейния и професионалния си живот. Проф. Офър е открила, че 30 процента от времето си в службата, майките са ангажирани психически да мислят по семейни въпроси.

Тя коментира резултатите така: „Всъщност нашето изследване показва, че има различия между половете, когато става въпрос за психически стрес. Майките носят по-голяма отговорност за грижите за децата и семейния живот и това им носи повече ежедневни тревоги, в сравнение с тези на мъжете. Обикновено жените се адаптират по-трудно към работния график, тъй като често се налага да посрещнат семейни нужди, като например гледане на болно дете. Това ги кара да се чувстват недостатъчно добри професионалисти, които нямат достатъчно време, за да се посветят на работата си. Тази двойна тежест и натискът да бъдат хем „добри майки“, хем „добри работници“ им носи негативни емоции.“

Оказва се, че бащите са доста по-умели в това да оставят зад гърба си семейните си грижи, когато са на работа и обратното – да забравят за служебните ангажименти, след като веднъж се приберат у дома.