Архитектурната съкровищница на Барселона

Снимка: Dreamstime

4 / 6

Построен в края на XIX и началото на XX век, Еиксампле (Eixample) е голям квартал в Барселона, който е известен с планирането си - разделен е на осмоъгълни групи от сгради. В архитектурно отношение е повлиян от няколко различни школи. Моделът, по който е изграден, е мрежов - с дълги улици. широки булеварди и характерни заоблени кьошета.

Въпреки че е разположен в центъра на оживен метрополитен град, какъвто е Барселона, кварталът предлага много добри условия за живот, сред които изобилието на естествена слънчева светлина, отличната вентилационна система и многобройните зелени обществени площи.

Погледнат от въздуха, Еиксампле впечатлява с отчетливите си геометрични форми и хитрото разпределение на пространството.

Негов баща е визионерът Илденфонс Серда (Ildefons Cerdà), който по образовение бил градски инженер. Когато тогавашното правителство най-накрая се поддало на натиска и позволило градските стени да бъдат разрушени, той осъзнал необхосимостта от разширяване и цялостно преконструиране на стария град. Тогава се заема с трудоемката задача да създаде своя проект от самото начало.

Тъй като не открива опора в минали проекти, той се спира на няколко технологични идеи на негови съвременници и създава уникална и изключително модернистична концепция. Вместо да впечатлява само с ексцентричност, тя бива внимателно обмислена от своя гениален създател. Със сигурност инженерното му мислене му е помогнало адски много.

Сега е моментът да се спомене още едно име - това на Антони Гауди, великият архитект, който буквално преобръща света със своите сюрреалистични, неоготически сгради. В Еиксампле той издига Casa Milà, Casa Batlló и Sagrada Família - три от най-известните и най-фотографирани сгради в квартала.

Не трябва да се пропускат и имената на няколко други архитекти, дали своя принос в превръщането на квартала в едно фантастично, неостаряващо място: Хосе Пуи (Josep Puig i Cadafalch), Хосе Доменеч (Josep Domènech i Estapà), Хосе Виласека (Josep Vilaseca i Casanovas) и Енрик Сангние (Enric Sagnier i Villavecchia). Последният е отговорен за повече от 500 постройки из цяла Барселона, макар и да не може да се похвали с известността на Гауди и Доменеч.

Няма как да не се отчетат мощните културни промени, които кварталът донася със себе си. С неговото издигане пред човека на XX век - този толкова динамичен и важен в историческо отношение период (с индустриализацията се променят ценностите и т.н.) - се разкриват нови хоризонти, а погледът бива вперен напред в бъдещето.

A на XXI век бива завещано едно истинско архитектурно съкровище, което ще продължава да впечатлява поколения напред.