Предстои ни комуникационна криза. Освен ако…

След отпускането на някои от по-рестриктивните мерки, все повече се приближаваме към момента, в който ще срещнем колеги, приятели, познати и роднини, които не сме виждали отдавна. Ще се видим, ще се поздравим, ще работим в близост, ще се храним заедно, ще общуваме на живо! Но радостта от дългоочакваните срещи на живо може да бъде помрачена. Може да се стигне до лична или колективна комуникационна криза, обида или проблем.

Някои са по-чувствителни към темата COVID-19 и рисковете от пренасяне на вируса и следователно са по-чувствителни към дистанцията, която се спазва или не се спазва. Други са по-спокойни или имат различно възприятие за случващото се, а това ги кара да търсят начина на общуване отпреди пандемията и периода на карантина. Предотвратяването на напрежение в комуникацията или на комуникационна криза, може да се случи, само ако спазим няколко прости модела на поведение, които се опират най-общо на едно качество: разбирането.

За да предотвратим евентуални комуникационни предизвикателства независимо дали на работа или в личния живот, трябва да приемем различния модел на света на другите. Всеки има свой модел, чрез който възприема, обработва и преживява света и случващото се около и в него. В тази ситуация това е валидно повече от всякога и разбирането за това, че има модели, различни от нашия собствен, както и уважението към чуждия модел на света, ще ни помогне да преодолеем различията и да намерим златната среда за новото общуване.

Трябва да приемем и че различните хора имат различна психическа устойчивост и различна нервна система. Не е сега моментът да превъзпитаваме тези около нас, нито е времето за поучения кое е вярно и кое не, кое е конспирация и кое плод на лични анализи и вярвания. Сред значителния информационен поток на национално и световно ниво, нека приемем, че който каквото е искал да прочете, научи и анализира за ситуацията, вече го е направил. Следователно е изградил мнение на база негово/нейно проучване и желанието ни да запознаем събеседника си с нашето собствено мнение, е ненужно и много вероятно да доведе до комуникационно напрежение. Мненията са толкова, колкото са и хората.

Тепърва вероятно ще има ситуации, в които ще подадем ръка за поздрав и тя ще увисне във въздуха, защото човекът отсреща няма да се чувства комфортно да се ръкува. Или ръката ни ще бъде спонтанно сграбчена, без да имаме време да откажем поздрава. Не би следвало да се обиждаме или да приемаме лично такива ситуации, защото всеки има право да преживява по свой начин ситуацията и света след нея. Независимо от коя страна на общуването сме, личният комфорт е на първо място. Нещо ново, но нищо лично.

Трябва да възприемем и като нормален модел на общуване този, при който първо се питаме дали ще се ръкуваме, преди да кажем името си. По-добре така, отколкото с увиснала във въздуха ръка. Общуване, при което се уговаряме колко още време няма да се видим на живо, защото онлайн общуването може да бъде предпочитано. Или използване на междукултурни поздрави, заимствани от азиатския свят или от Близкия Изток.

Приемете и че колегите ни в офиса, приятелите ни, близките ни и тези, с които сме общували преди периода на карантина, сега са други хора. Нека се запознаем с тях отново с любопитство, разбиране и толерантност. Нека приемем, че не знаем какво се е случило в техния свят и с техния модел на света през тези 50-60 дни. Нека направим всичко възможно те да останат част от живота ни, независимо от промените.

Връзките, близостта, отношенията, приятелството и общуването ще се случват по нов начин. Може би социалната дистанция ще стане правило, може би служебните целувки ще изчезнат, прегръдките ще се разредят, а физическото докосване ще намалее до абсолютен случаен минимум. Но ние, хората, ще си останем социални същества и най-важното за нашето физическо и психическо оцеляване ще си остане емоционалното захранване чрез общуването със себеподобни.

Важно е да запазим позитивизъм и да го предадем в общуването си с другите. Ще срещнем много хора, които ще искат да обсъждат негативите, неприятните последици, кризата и всичко, което носи неприятни емоции. Нека не се поддаваме на негативизма. Ключът към успешното общуване винаги е бил и винаги ще бъде да накараме другите да се чувстват добре в нашата компания. Нека ние сме носителите на положителни емоции като задаваме положителен тон на разговорите и внасяме положителен тон в общуването.

Доц.д-р Даниела Илиева е доцент по управление на бизнес процеси и бизнес комуникации във Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) и ръководител на направление „Бизнес мениджмънт и маркетинг“ в Лабораторията за научно-приложни изследвания към бизнес университета. Доц.Илиева е трейнър по бизнес етикет и международен протокол, НЛП и коучинг, корпоративен обучител и лектор.