IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Кралица Елизабет II и принц Филип: Как най-продължителният кралски романс за малко да не се случи?

1 декември 2020 18 00

Любовната история между двамата е една от най-великите в света

Снимка: БГНЕС

Слушайте, зрители на „Короната“, всички ние обичаме драмата около принц Чарлз и принцеса Даяна. Дълго време чакахме да видим на екрана прекрасната сватбена рокля на покойната лейди Ди, както и бурния 15-годишен брак между двама от може би най-несъвместимите хора на този свят. Благодарение на Netflix, зърнахме поне малко от онзи живот, за който всеки е чувал.

Но нека не забравяме кой всъщност е главният герой не само в „Короната“, но и в цяла Великобритания. Човекът, който носи тежка тиара, обсипана с диаманти и рубини, като в същото време създава една оригинална любовна история, която продължава вече повече от 7 десетилетия. Тъй като феновете на кралското семейство обръщат повече внимание на сватбите на принц Хари и принц Уилям, както и на брака между Камила и Чарлз, романсът на кралица Елизабет II и принц Филип остава някак си по-назад. А това никак не е честно.

Преди 73 години, очарователната тогава принцеса и нейният млад морски офицер се женят в сравнително скромна, по кралски стандарти, церемония в Уестминстърското абатство на 20 ноември 1947 година. Тогава те създават един от най-трайните съюзи в монархията, като заедно преживяват войни, рецесии и стават свидетели как три от четирите им деца прекратяват браковете си през 1992 година.

Кралицата, която повече от 68 години е на трона на Великобритания, разчита винаги на своя принц. Благодарение на него, тя успява да се справи с шокиращи смъртни случаи, политически сътресения и семейни драми. Филип се проявява като устойчива сила към склонните към гаф прояви и всички онези слухове за истинските му чувства относно титлата на съпругата му.

„Той е човек, който не приема лесно комплименти. Но той просто беше моята сила и остана такъв през всичките тези години“, казва кралицата за принца в реч от 1997 година, посветена на златната им годишнина.

Цялата тази любов и подкрепа обаче за малко е можело да не съществува.

Историята разказва, че 13-годишната тогава Лилибет, както е била известна кралицата, била незабавно поразена, когато забелязва 19-годишния кадет по време на обиколка в Кралския военноморски колеж в Дартмут. Както по-късно пише нейната гувернантка, тогавашната принцеса не откъсвала поглед от русия красавец със сини очи и изписани черти. Той обаче не ѝ обръщал никакво внимание.

Както по-късно самият Филип ще каже пред своя биограф, че единственото, за което се е вълнувал е качването на кралската яхта и срещата със семейството. Тогава обаче мисълта за любов и брак не е минавала през главата му. Въпреки това, Елизабет, предполагаемата бъдеща кралица, вече е била направила своя избор. Братовчедка ѝ Маргарет Роудс пише в биографията си, че Лилибет се е влюбила още от самото начало.

Същото чувство има и чичото на Филип – лорд Луис Маунтбатън. След няколко години, когато двойката вече е факт, той изпраща писмо, в което пише, че абсолютно всеки от семейството е знаел накъде отиват нещата.

Тъй като срещата между Елизабет и Филип се случва при влизането на Великобритания във Втората световна война, ухажването им не било съвсем безпрепятствено. Когато принцесата, водена от чувство на дълг, се присъединява към Спомагателната териториална служба на жените, а Филип заминава с войските за чужбина, те поддържат връзка изцяло чрез писма. Според историята, принцът е носил стара снимка на любимата си през цялото пътуване.

Когато отпускът му позволява да прекара Коледа на 1943 година в замъка Уиндзор, романсът между двамата се засилва. 17-годишната тогава Елизабет е била избрана за главна героиня в пантомимно шоу, а Филип я е наблюдавал от първия ред. По това време бащата на принцесата – крал Джордж VI, е бил наясно, че връзката между дъщеря му и войника напредва и е бил напълно съгласен с това.

Проблем не е бил дори фактът, че Елизабет и Филип са трети братовчеди, тъй като подобни неща са били нормални в кралското семейство през първата половина на 20-ти век. В крайна сметка кралица Виктория и принц Албърт са били първи братовчеди, но това не им пречи да създадат семейство и да управляват заедно Великобритания.

По-скоро проблемите са били други. Въпреки че Филип имал добро потекло, той е бил доста беден според кралските стандарти. Като бебе той е бил принуден да напусне Гърция, когато монархията е премахната, след което е изпращан в редица интернати, след като майка му постъпва в психиатрична клиника. Още по-проблематични са германските му корени, изключително грешно наследство за глава на нация, която все още се бори с нацистите във Втората световна война.

„Беше някак си иронично, че Филип е перфектен, но по стандартите през 30-те години“, казва Анна Уайтлок. Тя добавя, че немските му корени го правят по-желан за момичетата, но просто времето е било напълно неподходящо той да седне на трона. Това означава, че крал Джордж VI, както и много други придворни съветници, са имали леки опасения относно връзката между Филип и Елизабет.

„Родословието беше леко отслабено в онзи момент. Така че е било съвсем нормално по-старото поколение да се притеснява кого точно щеше да избере кралицата и дали той е напълно подходящ за ролята на херцог“, казва покойният сър Едуард Форд пред списание People.

Това, което накланя везните в полза на Филип, е бил фактът, че той е бил напълно естествен млад моряк, който е бил много влюбен в своето момиче. Освен това, Елизабет също изпитва подобни чувства, а крал Джордж VI много добре знае, че ако откаже на дъщеря си, тя никога няма да му прости. Именно затова той оставя нещата да си вървят по пътя, без да се намесва.

Фактът, че на Елизабет е позволено да се омъжи за любовта на живота си, е бил може би едно от най-големите постижения на монархията по онова време. Като принцеса, нейният живот е бил диктуван от самото начало, а решенията ѝ не са били изцяло базирани на желанията на бъдещата кралица. Сватбата ѝ с Филип обаче е нещо, което тя постига сама и показва на света, че оттук-нататък никой не може да диктува живота ѝ.

Въпреки това, успехът не идва лесно. Когато става ясно, че приятелството между двамата прераства в романтика, бащата на Елизабет поставя редица условия пред тях. Първото е било те да поддържат отношенията си в тайна до края на войната. Така, до март 1946 година, никой не знае, че Елизабет и Филип са двойка. Тогава принцът се завръща в Лондон от поста си в Тихия океан и става чест посетител на Бъкингамския дворец.

По време на едномесечен престой в Шотландия Филип предлага брак, а Елизабет приема веднага, без да се консултира с родителите си. В писмо до майка си, тя казва за бъдещия си съпруг, че е „абсолютен ангел“ и двамата си принадлежат. Филип, от своя страна, пише до кралицата-майка, че любовта на дъщеря ѝ прави всички проблеми да изглеждат малки и незначителни.

Но въпреки уверенията за любов, бащата на Елизабет имал още условия. Двамата е трябвало да изчакат до 21-ия рожден ден на принцесата, за да обявят годежа. През това време Филип ще получи британско гражданство, принуждавайки се да изостави титлата си „Негово превъзходителство принц на Гърция“. Той също така е трябвало да си избере фамилия, като залага на Маунтбатън, което е английската версия на майчиното му име Батенберг.

По времето, когато годежът е официално разкрит, на 9 юли 1947 година, Филип вече е направил специален пръстен на Елизабет. Той е използвал инкрустираната с диаманти и аквамарин диадема на майка си, принцеса Алиса, за да може лондонският бижутер Филип Антробъс да направи бижу, достойно за ръката на бъдеща кралица.

Докато казват обетите си на 20 ноември пред 150 гости, младата двойка нямала и представа колко скоро Елизабет ще заеме трона след внезапната смърт на баща ѝ през февруари 1952 година. Филип обаче никак не се притеснявал от задачата да бъде винаги втори във Великобритания, тъй като любовта му към кралицата била по-силна от всичко. Според неговата братовчедка Патриша Брабърн, принцът дълго време се чудел дали е много смел, или много глупав, поемайки по пътя на сърцето си.

„Нищо нямаше да се промени за нея. Всичко обаче щеше да се промени за него“.

И това става. С коронясването на Елизабет през 1953 година, Филип жертва кариерата си като командир на военноморския флот и част от идентичността си. Дни след като принцесата е обявена за кралица, тя решава да запази фамилното си име Уиндзор и да го предаде на децата си, като Маунтбатън остава в историята. Според декларация от 1960 година обаче се твърди, че членовете на кралското семейство използват Маунтбатън-Уиндзор, когато се представят с фамилното си име.

Постоянно поставян на второ място, Филип е трябвало да се справя с няколко вътрешни борби. Мечтаел е за кариера във флота, но тя се проваля. „Нямах избор. Трябва да правиш компромиси понякога. Такъв е животът. Приех го. Опитах се да се възползвам максимално от всичко“, казва той. Със способността му да балансира поведението на кралицата, да я успокоява и да я кара да се смее, Филип се превръща в най-важния човек в монархията. Според кралски журналисти, именно той е „виновен“ за превръщането на Елизабет от плаха принцеса в силна кралица.

Автор - снимка
Автор на статията:
Дарена Найденова

КоментариКоментари