Щастието не е дестинация, то е пътуване. Не става въпрос за отбелязване на списък с цели или придобиване на материални притежания, а за култивиране на навици, които допринасят за щастлив живот.

Изкуството да бъдеш щастлив не е сложна наука. Тук става въпрос за простите ежедневни навици, които могат да променят живота ви към по-добро и да ви помогнат да живеете по-пълноценно.

А ето и кои са тези 8 навика:.

1. Живейте на по-бавен каданс и не губете вниманието си

Животът в 21 век е забързан. Често сме толкова погълнати от нашите списъци със задачи и натоварените ни графици, че забравяме да спрем и да помиришем розите. Можем да ви уверим, че ключът към щастието често се намира в тези малки, пренебрегвани моменти. Съзнателността е практиката да бъдете напълно присъстващи, потопени в това, което правите в момента, вместо да се губите в мисли за миналото или притеснения за бъдещето. Става дума за това да оцените вкуса на сутрешното си кафе, да усетите слънцето върху кожата си или да се заслушате в песните на птиците, които чуруликат навън.

Практикувайки внимателност, вие култивирате осъзнаване на настоящия момент, което води до повишено чувство на мир и радост. Това е прост навик, но може да има дълбоко въздействие върху нивата ви на щастие. По същество вниманието ви насърчава да живеете живота си в настоящето, оценявайки всеки момент такъв, какъвто е.

2. Практикувайте благодарност

Един от най-простите, но най-мощни навици, е практикуването на благодарност. Това е навик, който не е подкрепен само от будизма и ученията за внимателност, но и от съвременната психология. Благодарността, просто казано, означава да отделим време, за да оценим това, което вече имаме, вместо винаги да посягаме към нещо ново с надеждата, че ще ни направи по-щастливи.

Известният експерт по внимателност, Джон Кабат-Зин казва: „Благодарността отключва пълнотата на живота. Превръща това, което имаме, в достатъчно и в нещо повече.“

Всяка вечер отделяйте по няколко минути, за да обмислите три неща, за които сте били благодарни през този ден. Може да е нещо толкова просто като добра храна, красив залез или разговор с приятел. Този малък навик драматично ще промени гледната ви точка и ще ви помогне да намерите радост в ежедневието си.

3. Изоставете привързаностите

Привързаността е коренът на всяко страдание. Това е дълбока истина, в която будистите силно вярват. Ние често се вкопчваме в хора, притежания, имоти и дори в собствената си самоидентичност в преследване на щастие. Но по ирония на съдбата точно това вкопчване ни причинява болка и страдание, когато нещата се променят или не вървят по план.

И нека бъдем честни тук, промяната е единствената константа в живота. Това, което имаме днес, може да го няма утре. Хората идват и си отиват. Притежанията могат да бъдат загубени или повредени. Дори собствените ни мисли и чувства постоянно се променят.

Да се научим да се освобождаваме от привързаностите си не означава, че спираме да се интересуваме от хора или неща. По-скоро означава, че се учим да обичаме и ценим, без да се вкопчваме. Научаваме се да се радваме на това, което имаме, без да се страхуваме от загубата му.

Това не е лесен навик за култивиране. Но след като започнете да го практикувате, ще откриете усещане за свобода и мир, което носи истинско щастие. Става дума за намиране на радост в непостоянството на живота, а не въпреки него. В края на краищата губиш само това, в което си се вкопчил.

4. Култивирайте състрадание към себе си

Ние можем да бъдем най-суровите си критици. Често се отнасяме към себе си с ниво на грубост и осъждане, което никога не бихме нанесли на другите. Това от своя страна може да доведе до чувство за липса на достойнство и да ни лиши от радостта.

Въведете практиката на самосъчувствие. Учете се да подхождате към себе си със същата доброта, разбиране и приемане, каквито проявявате към другите. Състраданието към себе си не означава пренебрегване на нашите грешки или избягване на отговорност. Става дума за признаване на несъвършенствата ни, без осъждане и разбиране, че всеки, включително и ние самите, се развиваме и променяме. Бъдете добри към себе си, дори когато не успявате в нещо.

жена с

Снимка: iStock

5. Живейте с максимално въздействие и минимално его

Един от основните уроци, които трябва да научите е, че щастието често идва от живот с цел и отхвърляне на егото. Егото в този контекст не е свързано с увереност или самочувствие. По-скоро става въпрос за склонността ни да се идентифицираме с нашите постижения, притежания или образа, който представяме на света. Тази привързаност към егото може да доведе до страдание, тъй като често е крехка и зависима от външно валидиране.

Да живееш с максимално въздействие, от друга страна, означава да направиш положителна промяна в света около теб. Става дума за това да живеете автентично и в съответствие с вашите ценности.

Като се освободим от егото си и се фокусираме върху това как можем да допринесем положително за света около нас, ние откриваме чувство за цел и удовлетворение, което надхвърля повърхностното щастие. Тази концепция е централна за много будистки учения.

6. Приемане на живота, такъв, какъвто е

Животът е непредсказуем и често е извън нашия контрол. Всички сме изправени пред предизвикателства, разочарования и разбити сърца. Това е част от човешкия опит.

Идеята е да се научите да приемате живота си такъв, какъвто е. Тук не става дума за пасивно примиряване с обстоятелствата. Става дума за признаване на реалността на настоящия момент, без да му се съпротивлявате или да желаете всичко да е различно.

Това може да звучи като трудна хапка за преглъщане. Лесно е да попаднем в капана на мисълта, че ако просто имахме различна работа, друг партньор или повече пари, щяхме да сме по-щастливи. Но този тип мислене е като преследване на мираж. Истинското щастие идва от приемането на настоящите ни обстоятелства и намирането на мир в тях.

Когато спрете да се борите с реалността и започнете да я приемате, можете да съсредоточите енергията си върху неща, които са под вашия контрол. Можете да предприемете конструктивни действия и да направите промени, които наистина имат значение.

7. Практикувайте състрадание към другите

В преследването на щастието често ние се фокусираме върху себе си. Но е важно да имаме и състрадание към другите. Състраданието е да разпознаваш страданието в другите и да изпитваш искрено желание да го облекчиш. Става въпрос за отношение към другите с доброта и разбиране, дори когато те са трудни или предизвикателни.

Не става дума само за съжаление за другите, а за активно търсене на намаляване на страданието им. Това може да изглежда като безкористен акт. И е така. Но също така е и мощен източник на щастие. Виждането на положителното въздействие, което можем да окажем върху живота на другите, носи дълбоко чувство на удовлетворение и радост.

Честно казано, практикуването на състрадание може да бъде трудно. Всички ние водим свои собствени битки и може лесно да бъдем въвлечени в тях. Но не забравяйте, че състраданието започва с разбирането, че всеки води собствената си битка. Като проявяваме своята съпричастност и доброта към другите, ние не само им помагаме, но и култивираме собственото си щастие.

8. Прегърнете тишината

В днешния забързан свят сме принудени да отъждествяваме заетостта с продуктивността и тишината с бездействието. Но вниманието ни учи на силата на тишината.

Тишината не означава да не правиш нищо. Става въпрос за създаване на пространство в живота ни, където просто можем да си почиваме пълноценно. Става дума за това да вземем почивка от нашите постоянни действия и да си позволим просто да съществуваме в момента.

Това може да изглежда контраинтуитивно, особено когато постоянно ни казват, че щастието се крие в постигането на повече и правенето на повече. Но в действителност непрекъснатата заетост често води до стрес и прегаряне, а не до щастие.

Прегръщайки тишината, ние си позволяваме да се свържем с вътрешния си мир. Подаряваме си дара на присъствието, което ни позволява истински да оценим красотата на живота.

Отделете няколко минути всеки ден, за да останете неподвижни. Може да е чрез медитация или просто да седите тихо сред природата. Може да се изненадате как това просто действие може да донесе дълбоко чувство на радост и удовлетворение.