Милена Милотинова: Фолклорът е магия, която ни събира, където и да сме по света

„Фолклорът е това, което е съхранило българския дух през вековете. Хорото е част от нас, от нашата същност – магия, която ни събира, независимо къде се намираме по света. И това чувство за общност и заедност се усеща дори и от чужденците, макар и неосъзнато. Именно то кара много от тях да танцуват български народни танци.“

С тези думи Милена Милотинова – сценарист и режисьор на документалния филм „Магията на българското хоро“ – откри първото представяне на филма у нас. Прожекцията се състоя в рамките на Четвъртата годишна среща на ръководителите на българските фолклорни състави в чужбина.

Ръководителите на съставите зад граница аплодираха филма на крака. 

„Не очаквах толкова разтърсваща емоция от тази прожекция“, сподели авторката. „Първата премиера направих в рамките на международния фолклорен фестивал „Балканфолк“ в Палма де Майорка. А и не вярвах, че ще направя филм, който така ще ме завладее – всеки път, когато го представям, го преживявам сякаш за първи път. За мен беше важно да видя реакцията на хората, които пазят българския фолклор зад граница. Радвам се, че присъстващите в залата, които са вътре в темата и затова са взискателна публика, съпреживяваха филма – чувах реакциите им през цялото време: усмивки, сълзи, смях, емоции при различните интервюта. Най-приятно ми стана, когато накрая станаха на крака и аплодираха – това беше голяма награда за целия труд, който положихме. Може би наистина сме уловили същината на онова, което те правят, и магията, която създават чрез своите танци.“

Според нея те са истински посланици на българската традиция и култура по света. А филмът, чрез лични истории, вплетени в музиката и танца, показва нашата самобитност и идентичност. „Това е различен филм от всичко, което съм правила досега – той носи магията на фолклорния танц и музика, магия, която завладява и българи, и чужденци“, допълни журналистката.

Милотинова призна, че е била приятно изненадана да види колко много чужденци танцуват нашите хора – и не просто знаят стъпките, а често дори водят хорото. Филмът показва част от живота на българските общности зад граница, за които фолклорът е сърцевина на националната принадлежност.

„Филмът промени и мен самата“, признава Милотинова. „Видях българите в чужбина по нов начин. Те имат различни професии, но фолклорът ги събира – веднъж или два пъти седмично танцуват с огромно удоволствие и увличат покрай себе си семействата си и местните хора.“

На въпрос от публиката дали би направила продължение, тя отговаря: „Да, бих искала. Има още толкова много неразказани истории, които искам да покажа.“