Не вярвайте на „гурута“: Трябва ли наистина да напуснем зоната си на комфорт?

Новопоявилите се през последните години лайф коучове, блогъри и треньори по личностно развитие не се уморяват да ни убеждават: „Можете да станете успешни само като напуснете зоната си на комфорт“. Това обаче е опасно и погрешно схващане, казва психологът Наталия Суздалцова пред MarieClaire. 

Какво всъщност означава терминът „зона на комфорт“ и защо всъщност можете да си навредите, като изоставите обичайния си начин на живот.

В съвременния свят едва ли има човек, който да не е чувал поне нещо за зоната на комфорт. Четат ни лекции за „успех“, без който животът е пропилян, а смартфоните ни са бомбардирани ежедневно с призиви, че задоволяването само с познатото няма да доведе до истинско благополучие. 

В действителност това е илюзия, която носи купища пари... за тези, които говорят за нея

От психологическа гледна точка изграждането на повече или по-малко просперираща среда е много енергоемка и трудна задача. В реалния свят, дори не всеки възрастен, който е завършил горе-долу образованието си, е намерил работа и е създал семейство, успява. Не всеки има необходимите морални, психологически и физически ресурси. Нито пък всеки има предразположеност например за управление на бизнес или склонност към приключения. А когато към всичко това добавите и вината, че не сте достатъчно успешни, нещата стават още по-лоши. Следователно, неоснователните съвети за това как да разрушите установения си мироглед, само за да получите допълнителна мотивация, са контрапродуктивни и вредни за огромното мнозинство от хората.

Ако премахнете харизмата и празните приказки за генериране на 300 брилянтни идеи в секунда и печелене на пари, остава едно-единствено изречение: 

„Откажете се от обичайния си мироглед, живейте живот, който е нещастен за вас, и тогава ще имате прозрение, което ще ви донесе всичко, за което мечтаете.“ За съжаление, истинската мотивация не работи по този начин. Проблемът е, че хората нямат това, от което се нуждаят. 

Маслоу е писал най-точно за този аспект в своята пирамида на човешките нужди

Същността на теорията му се основава на идеята, че всички човешки потребности могат да бъдат ясно категоризирани и разделени на отделни нива. Докато едно ниво не бъде овладяно, човек не може да се издигне по-високо, поради което то изглежда неуместно за човека. И така, в основата на пирамидата са основните физиологични потребности (храна, достъп до чиста вода, сън) – без тях човек дори не може да оцелее, камо ли да мисли за нещо повече. Второто ниво е нуждата от сигурност (здраве, лична, финансова и емоционална стабилност). Третото ниво е нуждата от принадлежност и социализация (комуникация, любов, приятелство, семейство). На четвърто място е нуждата от признание. Това включва много въпроси, свързани с позицията на човек в обществото, самочувствието, наличието или отсъствието на уважение от другите и т. н. И коронясва всичко това нуждата от себеизразяване – самата история на успеха, целите, саморазвитието и всичко останало.

Просто казано, ако човек просто няма какво да яде и къде да спи, той няма да мисли как да стане милионер. Той ще търси храна. И да ги съветвате да напуснат зоната си на комфорт е погрешно, най-малкото защото все още не са влезли в нея. Нещо повече, почти никой не може да задоволи нуждите си, започвайки от върха на пирамидата. За какво саморазвитие можем да говорим, ако липсват основите?

Мотивацията, желанието за постигане на нещо по-голямо или вдъхновението за брилянтни стартиращи компании са възможни само когато човек е сигурен в ежедневието си, здрав, не е самотен и е емоционално стабилен.

Невъзможно е да се съсредоточите върху „успех“, когато нещо просто и дори обикновено подкопава психическото ви здраве. Хроничната умора, постоянният стрес, високите нива на тревожност, неврозите, страховете и безпокойството за бъдещето могат да причинят същите ужасни щети като глада, дехидратацията, липсата на сън, ниския стандарт на живот, лошите условия на живот или пълния срив в личния ви живот.

Не можете да направите света около себе си по-добро място, докато не подредите собствения си малък свят. А това изисква ресурси, и то значителни. Зоната на комфорт е набор от фактори, които се комбинират, за да образуват „екосистема“, която отговаря на основни нужди, условията за морално благополучие, физически комфорт и безопасност, включително психологически. Следователно, демонизирането на състоянието на „добре“ и говоренето за нуждата от излизане е неискрено и злоупотреба с доверието на онези, които не разбират много добре психологията.

Зоната на комфорт не е панацея за всички болести или абсолютно зло. Тя просто съществува и напускането ѝ води до тревожност, безпокойство и множество страхове. Ако това ви мотивира, тогава можете да опитате: ще бъде един вид ритник отзад, но Няма да продължи дълго.

Страхът е много коварен мотиватор за постигане на цели

Защото сигнализира на хората, че всичко върви зле.

Страхът ви държи нащрек за известно време, но след това или отшумява, или се превръща в невроза. Това може да доведе до влошаване на здравето и отслабване на нервната система, което не е послужило добре на никого.

Осъзнатостта обаче е съвсем друг въпрос

Това е коренно различен подход към живота, при който негативните нагласи се заменят с позитивни. Първо, човек се фокусира върху разбирането какво наистина иска и защо. След това изразходва ресурси, време и енергия в разумно количество, за да постигне целите си. Накрая оценява резултатите и наслаждавайки се на това, което вече има, започва да се стреми към повече.

Ето как възниква истинската мотивация. Удовлетворението във всички области на живота, постигнато, защото има вътрешна нужда от това, винаги дава по-добри резултати от самоунижението. Затова не слушайте псевдогурута и не се хващайте на истории за излизане от зоната си на комфорт. Първо трябва да го изградите и както показва опитът, за мнозина това е повече от достатъчно, за да се чувстват щастливи.