Опасен ли е сейфтизмът или как „животът в балон“ стана модерен

Веднага щом свикнахме с идеята да напуснем зоните си на комфорт, започнахме да чуваме обратното. Много психологически текстове настояваха, че успехът идва чрез преодоляване на себе си, сблъскване със страховете и разширяване на хоризонтите. Но през последните години акцентът се измести. Днес темата за „запазването на зоната на комфорт“ стана по-актуална и получи собствен термин: сейфтизъм, пише психологът Олга Романив за MarieClaire.

Откъде произлиза сейфтизмът?

Новият термин е въведен от изследователите Грег Лукянов и Джонатан Хайд. През 2015 г. те публикуват есе, обсъждащо емоционалното благополучие в американските университети. Те отбелязват, че държавните образователни институции са започнали активно да защитават студентите от потенциално травматични теми. Дори някои литературни произведения с морални конфликти са забранени.

През 2018 г. авторите публикуват книга, критикуваща културата на тотална защита като вредна за личностното израстване.

Идеята за сигурност е да се опитаме да елиминираме максимално от живота на човек факторите, които могат да причинят стрес и психологически дискомфорт. Това включва физическа, информационна, социална и емоционална сигурност. Зоната на комфорт сега се възприема като ресурс и място, свободно от вътрешен или външен натиск.

Как се проявява сигурността в дигиталното пространство?

Днес можем да разпознаем това явление по следните признаци:

Предупреждение за „Чувствително съдържание“

Този сигнал се използва в социалните медии за материали, които могат да изобразяват насилие, бедствия, жестокост към животни или голота. Първоначално документът се замъглява от специален филтър и потребителят поема отговорност за преглеждането на такова съдържание.

Блокиране на реч на омразата

Алгоритмите на много онлайн платформи автоматично разпознават обидни думи и изрази. Преди това подобно съдържание се обработваше ръчно от модератори. Информация, съдържаща обиди или нетърпимост, например към раса, религия или националност, може да бъде незабавно премахната, особено след получаване на оплаквания от потребители.

„Предупреждение за задействане“ за стресиращо видео съдържание

На стрийминг сървърите зрителите получават предупреждение преди гледане на видео, че файлът съдържа потенциално травматични сцени (нецензурен език, злоупотреба, насилие или психологически натиск).

Функциите за родителски контрол и възрастовите ограничения могат да се считат за функции за безопасност.

Такива инструменти създават безопасна дигитална среда, особено за лица под 18 години. Когато тези режими са активирани, забранените уебсайтове няма да се показват в резултатите от търсенето, като по този начин се защитават младите потребители от насилствено съдържание.

Защо пълната безопасност невинаги е правилното решение?

От психологическа гледна точка, прекомерното желание за безопасност може да доведе до парадоксални последици. Когато човек постоянно избягва стресови ситуации, той губи своята адаптивност и умения за критично мислене.

Образува се така нареченият „информационен балон“, в който потребителят е заобиколен само от това, което съответства на неговите възгледи, интереси и ниво на емоционална чувствителност. В резултат на това толерантността към несигурността намалява и всякакви гледни точки, които се отклоняват от познатите, се възприемат като заплашителни.

Освен това, избягването на „неудобни“ теми не е начин за справяне с проблема, а само временно облекчаване на симптомите. Този подход може да възпрепятства развитието на устойчивост на стрес и способността за дълбоко разбиране на противоречиви или сложни ситуации.

Сейфтизмът нова философия ли е или временно явление?

Разбира се, културата на грижа за психичното здраве е крачка напред в сравнение с предишните подходи, където игнорирането на чувствата се смяташе за норма. Важно е обаче да се прави разлика между съзнателната грижа за себе си и прекомерната свръхзащита, особено когато тя идва от външни системи.

Пълната изолация от „негативно“ съдържание прави човек по-малко способен да възприема и обработва сложни емоции, да се учи от грешките си и да развива зряла личност.

Сейфтизмът като феномен отразява съвременните страхове и желанието за стабилност в бързо променящия се свят. Но опитът да се избегне всякакъв дискомфорт рискува да се загуби способността за развитие, самоанализ и диалог.

Психологическата устойчивост не се развива в стерилна среда, а чрез преодоляване на умерени трудности и работа със себе си. Зоната на комфорт е важна, но само като временно убежище, а не като подслон за цял живот.