Жените със следа: Юнко Табей – първата, която изкачи Еверест

На 16 май 1975 г. една дребна на ръст жена, висока едва 152 сантиметра, разбива вековни предразсъдъци и доказва на целия свят, че планината не познава пол. 

Юнко Табей остава завинаги в историята като първата жена, изкачила Еверест. 

Нейната история обаче не е просто суха хроника на едно спортно постижение, а вдъхновяващ разказ за желязна воля, оцеляване на косъм от смъртта и борба с консервативните норми. 

Пътят към „Покрива на света“

Пътят на Юнко започва през 1939 г. в префектура Фукушима. Като дете тя е смятана за болнава и слаба, но съдбата ѝ се преобръща на 10-годишна възраст, когато по време на училищна екскурзия изкачва планината Насу. Тази среща с върховете я променя завинаги.

Но амбициите ѝ се сблъскват челно с консервативното японско общество от 60-те и 70-те години на миналия век. Тогава масово се е смятало, че мястото на жената е вкъщи или най-много да сервира чай в офиса. 

Табей обаче върви срещу тези норми и през 1969 г. основава „Клуб за алпинизъм на дамите“ с ясната цел жените да ходят сами на експедиции. Заради това си начинание тя често търпи открити подигравки от мъже алпинисти, които подхвърлят, че жените ходят в планината единствено, за да си намерят съпрузи. 

Експедицията пред провал

През 1975 г. Юнко успява да организира изцяло женска експедиция към Еверест, съставена предимно от работещи майки и учителки. Самата Табей е една от двете майки. Пътят до подножието обаче се оказва истински финансов кошмар. Повечето големи корпорации категорично отказват спонсорство с аргумента, че подобно изкачване от жени е физически невъзможно. 

Експедицията все пак получава частична подкрепа от вестник „Йомиури Шимбун“ и телевизия „Нихон“, но участничките трябва да платят огромни суми от собствения си джоб. За да пести средства, Юнко се принуждава сама да шие част от екипировката си, включително ръкавици и спални чували, използвайки стари материали. 

Щурмът и лавината, която ги помита

Самият щурм на върха протича при изключително сурови условия, които нямат нищо общо с модерния комерсиален алпинизъм. Екипировката през 75-а година е тежка и недишаща, кислородните бутилки са огромни и неудобни, а алпинистите са практически откъснати от света без съвременни комуникации и точни метеорологични прогнози. Макар да имат подкрепата на местни шерпи, маршрутът не е предварително трасиран с километрични парапети и стълби по начина, по който се прави днес. Всеки изминат метър височина е бил плод на чиста и нечовешка борба с терена. 

Тази борба почти завършва фатално на 4 май 1975 г., когато лагерът им на 6300 метра височина е връхлетян от мощна лавина. Юнко Табей е затрупана под тонове сняг заедно с още четири алпинистки и е в безсъзнание, преди нейният водач Анг Церинг и шерпи да успеят да я изкопаят.

Въпреки тежките наранявания, натъртванията и силните болки, които не ѝ позволяват дори да ходи нормално в първите дни, тя категорично отказва да се предаде и да прекрати експедицията. Само 12 дни по-късно тя продължава атаката нагоре. 

Триумфът настъпва на 16 май. Заради ураганния вятър и пълното изтощение, Табей преминава финалния гребен буквално пълзейки на четири крака. В 12:30 ч. на обяд, заедно с шерпа Анг Церинг, тя стъпва на върха и става първата жена и 36-ият човек в историята, изкачил Еверест. Успехът ѝ предизвиква световна сензация. 

Почести в Япония

В родната Япония тя е посрещната като национален герой с почести от правителството и императора, а западните медии, доскоро скептични към физическите възможности на жените, са принудени да замлъкнат пред постижението ѝ. Тя неволно се превръща в глобална икона на феминисткото движение, въпреки че самата винаги е страняла от политически етикети, споделяйки скромно, че не е отишла там, за да бъде първата жена, а просто за да види върха със собствените си очи. 

Юнко Табей не спира с Еверест и през 1992 г. записва ново историческо постижение, ставайки първата жена в света, изкачила седемте най-високи континентални първенци. 

Тя е диагностицирана с рак през 2012 г., но това не я спира да се катери. През лятото на 2016 г. тя води група млади хора, засегнати от бедствието във Фукушима, на експедиция до планината Фуджи – това е и последното ѝ планинско приключение. 

Юнко напуска този свят на 20 октомври 2016 г. на 77 години, но оставя след себе си завет, който продължава да вдъхновява поколения: „Техниката и физическите способности не ви качват на върха. Прави го единствено силата на волята.“