7 токсични навика на хората, които превръщат проблемите си в проблем на всички останали

Здравословно е да се освободим от стреса си, но има тънка граница между здравословното изпускане на стреса и емоционалното изхвърляне на стреса.

Наричано още изпускане на травма, това включва изразяване на чувствата ви, без да се взема предвид психическата и емоционалната цена, която пада върху някой друг. За съжаление, когато човек е емоционален изтощител за всички, той е склонен да има някои доста токсични навици.

Навици, които емоционално изтощителните хора имат и които правят проблемите им проблем за всички останали:

1. Те говорят за едни и същи проблеми отново и отново

Понякога, когато човек се стреми да се възстанови от стресова ситуация, той чувства нуждата да изпуска стреса отново и отново. Това е естествена реакция, но е важно да се има предвид способността на другия човек да слуша и да подкрепя.

Но има определени ситуации, които надхвърлят естествения стремеж да се изпуска стресът и просто създават още повече проблеми.

Човешкият мозък може да поеме по два пътя, когато е изправен пред трудни обстоятелства. Той може или да разреши проблема, което води до растеж и размисъл, или да ескалира стресовата реакция до дискомфорт и гняв. А това води до цикъл на повтарящо се такова изпускане.

Тъй като тези хора не могат да намерят решение, те прибягват до краткосрочно облекчение, като прехвърлят проблемите си върху всички останали. Те решават да не намерят дългосрочно решение, като предприемат стъпки за решаване на проблема.

Макар че такова изпускане е нормална част от живота, когато емоционално изтощителен човек продължава да се занимава с едни и същи проблеми без никакво решение на хоризонта, това бързо завладява всички около него.

2. Те източват енергията на другите

Ако имате връзка с човек, който често емоционално изхвърля проблемите си върху вас, това приятелство не е здравословно. Тези хора, понякога без да го осъзнават, проектират стреса си.

Според лицензирания консултант по психично здраве Джералин Декстър, „Хората може да се затрудняват да приемат аспекти от себе си, които ги карат да се чувстват неудобно. Вместо да се обърнем директно към това, може да се справим, като проектираме чувства върху другите. Това ни предпазва от това да ги разпознаваме като свои и да се справяме директно с тях, което може да ни помогне да поддържаме чувството си за себе си.“

Така че, когато се занимаваме с изтощителен човек, е важно да поставим граници. Естествено е да искате да му съчувствате и да бъдете до него, но не е ваша отговорност да поемате стреса на друг човек в допълнение към вашия собствен.

3. Те не показват уважение към емоционалното пространство на никого

Истинската връзка се основава на взаимността на уважение и енергия. Но когато някой не показва никакво внимание към вашите граници и поставя цялата си емоционална тежест върху вас, това често е така, защото му липсва осъзнаването, за да види как поведението му изтощава другите.

Може да е трудно да се поставят емоционални граници с приятели и близки, които нямат здравословен начин за обработка на чувствата си. Това е особено вярно, ако са свикнали с тази взаимна динамика.

Но има здравословни начини за справяне с това. В допълнение към поставянето на граници, можете да ходите заедно на дейности, за да помогнете на този човек да освободи емоциите си продуктивно. Защото дори ако някой не иска да не уважава границите ни, това не е добър навик за никого.

4. Тяхната перспектива често е едностранчива

Емоционалното изхвърляне обикновено не включва готовност за наблюдение на множество гледни точки. Вместо това, този човек може да се съсредоточи само върху това как ситуацията го засяга лично.

Когато имате работа с емоционално изтощителен човек, разговорите с него са едностранчиви и невнимателни към вашата способност за слушане. Може да се чувствате по-скоро като терапевт, отколкото като приятел, и да не можете да стигнете до него, независимо колко различни начина опитвате.

Понякога, когато са си натрапили пътя и отказват да видят по-широката картина, най-доброто нещо, което можете да направите, е да се дистанцирате, за да защитите енергията си. Това може да означава игнориране на телефонни обаждания и текстови съобщения или насърчаване да потърсят професионална помощ.

5. Те попадат в цикъл от оплаквания

На всеки му се случва да се оплаче от време на време и това невинаги е нещо лошо. То ни сближава на човешко ниво и същевременно ни помага да се почувстваме по-добре относно собствената си ситуация. Едно е обаче човек да се оплаче от някакво неудобство от дъжд на вятър, а съвсем друго – да заседне в омагьосан кръг от оплаквания по една и съща тема.

Прекомерното оплакване всъщност може да генерира повече стрес и да „пренастрои“ мозъка към негативизъм, което прави излизането от този цикъл много по-трудно. Освен това, подобно поведение може да бъде „заразно“ – подтиква ни и ние самите да отвърнем с оплаквания, което води единствено до повече конфликти и обтегнати отношения.

Най-добрият начин да се справим с хората, които имат навика постоянно да се оплакват, е като демонстрираме благодарност. Разбира се, просто да кажеш на някого „бъди благодарен“ няма да му помогне да прекъсне този вреден модел. Вместо това, ако ние самите проявяваме благодарност към тях, това може да им помогне да развият по-любящо отношение към самите себе си и към живота си.

6. Те не търсят решения и не поемат отговорност

Тъй като хората, които ни изтощават емоционално, са заслепени от тежкия си стрес, те искрено вярват, че са в задънена улица. Не осъзнават обаче, че именно това убеждение е причината да останат „заседнали“. Затова им е трудно да поемат отговорност за собствения си принос към стреса, както и за нежеланието си да намерят изход от ситуацията.

Макар да е проява на доброта и състрадание да помогнем на някого да намери решение на проблемите си, такива хора често отказват да признаят собствената си роля в тях. Понякога помощта може да промени някого, но в други случаи тя остава незабелязана или неоценена – особено когато човекът няма емоционална самоосъзнатост.

Невинаги е възможно да се дистанцираме от такива хора, дори и да чувстваме, че сме длъжни да помогнем. Въпреки това е важно да се опитаме да ги насочим към търсене на решения и възвръщане на емоционалния контрол върху живота им.

7. Те не са отворени към обратна връзка или въпроси

Често, когато се опитаме да предложим решения или зададем въпроси, които биха помогнали на такъв човек да преосмисли стреса си, той не реагира положително на обратната връзка. В такива моменти става трудно да достигнем до него по зрял и ефективен начин. Когато попаднете в такава ситуация, не можете да направите много, освен да проявите уважение към темпото, с което се развива личният път на другия. Като поддържате здравословна дистанция, за да защитите вътрешния си мир, и същевременно споделяте нуждите си, с времето бихте могли да им помогнете да осъзнаят колко токсично е поведението им.