Детство мое, така си ми потребно...

Първата асоциация, помислим ли за детсвото си, са игрите. Игрите вкъщи с братята/сестрите/родителите или тези навън с приятелите от квартала.

Напоследък все по-често се коментира това, че днешните деца всъщност нямат детство, не онова пълноценно детство, което сме имали ние, техните предшественици.

И някъде между клавиатурата на компютъра и дистанционното на телевизора, детето спира да знае как да бъде дете.

За този "феномен" вина имат родителите, които отделят все по-малко време за децата си, защото са прекалено заети или уморени. Това показа и проучване на британски психолози,

Играта е важен етап от развитието на детето. Чрез нея то не само се запознава със света, ами и развива въображението и мисленето си. Важен етап, допринасящ за оформянето на характера.

От друга страна, родителите все по-рядко пускат децата си да си играят навън, от съображение за тяхната сигурност.

В крайна сметка има ли нещо по-важно от това правилно да отгледаш съществото, което си създал?