Скопje: исто како дома*... Или не съвсем

Модерната православна църква "Св. Климент Охридски"... Строителството на катедралния храм започва още през 1972 г. Тя е една от най-интересните модернистично изградени църкви. Снимка: Dreamstime

11 / 12

Първият път, когато посетих Скопие, най-голямо впечатление ми направи Аеродром - един от местните квартали.

Много добре устроен, доста озеленен, с пейки навсякъде, подходящ за отглеждане на деца, безопасен за тийнейджърите, излизащи след залез слънце...

Тогава посетихме и една квартална "кафана" - нещо между механа и ресторант, в която се свири предимно "югославска" музика. И колко бяха изненадани от това, че съм българка! "Бугарка во Скопje?!", музикантите бяха много впечатлени и от сръбски бързо минаха на български. "Милионерче, не се подигравай..." Пфу!

Тогава, дали от предубеденост или от липса на време, някак не успях да "хвана" духа на града. А той наистина има такъв, както разбрах при второто си, далеч по-пълноценно, посещение.

Скопje е много интересен град, поне за хората, които наистина искат да го видят. Разхождайки се по неговите улици, независимо дали в центъра или в някой квартал, впечатление ще ти направят много неща.

Липсата на чалга и кич, в по-тясно и по-широко значение на думите, е едно от тях. Липсата на (излишно) лъскави коли и "направени" до безобразие жени е друго, но всъщност двете неща обикновено вървят ръка за ръка...

Македонците са далеч по-практични от българите в много отношения. Елементарен пример - зоопаркът и природоисторическият музей са разположени един до друг. В първия дори има малък образователен център за деца.

В Скопие всичко ти се струва някак по-топло, по-лично, по-старомодно, и в това няма нищо лошо. Няма я тази "настървеност" за повече, или ако я има, не прави впечатлението, което прави у нас. Въобразявам ли си или не, но македонците ми се сториха много по-усмихнати и любезни от българите. И всъщност, паралелът между двете републики и техните жители ми се струва все по-нелеп.

Скопие си има своите проблеми, много реални проблеми. Само ще спомена войната от преди десетина години.

Но не бих казала, че Скопие е "гневен" град. Потисната агресия, примиреност или нещо друго, не мога да кажа, но там наистина можеш да се почувстваш като у дома си. Стига да поискаш.

Там още живеят с "нулите" и всъщност е много по-скъпо от София и България като цяло. Но пък и получават по-високи заплати. Телевизиите им обаче нямат пари и това веднага ще направи впечатление на българина, прекарващ доста от свободното си време пред телевизионния екран. От скоро МТВ 2 (както го наричахме като малки - Ем Ти Ви) е на албански език. Излъчват се и турски сериали, преведени на албански.

В Старата чаршия продават много, страшно много злато, чието изобилие обърква погледа и в крайна сметка отминаваш с безразличие. Освен ако не си тръгнал на лов за годежен пръстен, както често се случва. Изработката на бижутата е много прецизна, а и златото е истинско.

Пластмасовите манекени по витрините са забрадени. Кичозна булчинска рокля, комбинирана с хиджаб, е нещо напълно нормално.

Споменавайки кич, в Стария град определено има такъв, но е онзи характерен ориенталски кич, придаващ екзотика. Екзотика е дори миризмата на скара във въздуха, примесена с аромата на истинско турско кафе, сервирано от млад албанец, опитващ се да говори на македонски. Всъщност и български знаеше...

Македонските деца са задължени, или скоро ще бъдат задължени (не съм сигурна кое от двете), да учат албански, а черният двуглав орел се развява на много повече места, отколкото червеното слънце...

Всъщност... какво от това. Скопие има какво да предложи, и то в почти същото изобилие, каквото е скрито зад витрините на малките магазинчета в Стария град.

Най-интересното, или онова, което успях да видя за три дни - в галерията горе.

*Скопие: Също като у дома