Автор: Велина Каравасилева
Всяка година, в началото на октомври, си обещавам да не оставям времето да ми влияе на настроението.
За пореден път не успях. Дойде есента и се развеселих. След края на убийствените жеги, спокойното есенно слънце беше като освежаващо като ментов чай.
И тези цветове. И листата. И тишината в парка. И катеричките. И шумоленето на листата под стъпките.
Не разбирам как и защо някой реши, че есента потиска. При всичкото това жълто, оранжево и червено, да си в лошо настроение си е проява на лош вкус.
Не вярвате? Заповядайте в галерията.