Един иска на планина, друг на море, на бебето му е все едно къде е, то все ще реве, а кучето пак няма да го пуснат в хотела.
Не звучи като мечтана ваканция, нали? Чакаме времето на отпуските цяла година, а накрая става така, че с нетърпение искаме отново да се върнем на работа, за да си починем от „семейно щастие“.
Само този, който не е организирал и преживявал почивка за четирима, без да броим кучето, само той не знае колко изнервящо може да е всичко.
Когато човек е на почивка, продължава да се движи по график, да бърза да свърши куп неща в рамките на деня, като на всичкото отгоре трябва да е в добро настроение и да се прибере отпочинал.
Е, няма как да стане. Не познаваме семейство, което да не се е скарало поне веднъж по време на почивката си, а има и такива, които след края на ваканцията спират да са семейства, толкова големи се оказват различията им.
За да не се случи и на вас, ви предлагаме тази година да се отнесете крайно егоистично с почивката и да си организирате ваканция по женски.
Почиването без семейството има няколко големи плюса. Първият е, че ще правите каквото искате вие. Не половинката, не децата, не друг, а вие.
Можете да станете в пет сутринта и да гледате изгрева, но може и да не станете. Може да закусвате на обяд или да вечеряте сладоледена торта.
Може да разгледате забележителностите, да пропилеете два часа в избиране на герданче от мидички или най-сетне да си дочетете книгата, започната някъде по Великден.
Никой няма да ви пречи да слушате шума на вълните, да гледате как луната прави пътечка във водата, никой няма да ви пречи и да се къпете колкото дълго си искате.
Ваши ще са всички часове от събуждането до заспиването и може да ги напълните с това, което ви кара да си спомните коя сте, коя е музиката, която обичате да слушате и кои са любимите ви храни – на вас, а не на децата.
Можете да спите всеки ден на различно място, да обиколите страната на стоп или да си представите, че сте героиня във „Вики, Кристина, Барселона“, без някой покрай вас да настоява да отидете на стадиона "Камп Ноу" и да се поклоните пред снимката на Христо Стоичков от началото на '90-те години.
Дали е егоистично? Да, егоистично е, но е и ваше право да си спомните за себе си поне за десет дни през годината.
А дали ще се приберете от ваканцията със спомен, достоен за романтична книга като „Мостовете на Медисън“, вие решавате...