Какво губят прекалено заетите деца

Повечето съвременни хора приемат за даденост забързания си начин на живот и без да усетят го прехвърлят върху децата си. Родителите натоварват своите потомци с купища задачи и ангажименти (класни и извънкласни) и изобщо се стараят да запълнят така графика им, че те да нямат време дори за игра... понякога, включително по време на ваканцията.

Модерното общество е толкова пристрастено към адреналина, че хората не осъзнават как наследниците им плащат за това най-много. А ето и какво губят малчуганите, преминавайки с висока скорост през своето детство:

1. Те губят своето спокойствие. Някои невролози споделят хипотезата, че напрегнатият, хипер-стимулиран мозък на децата, ги прави по-склонни към тревожност. Този забързан начин на живот повишава нивата на хормоните на стреса в телата им, което допринася за тяхната раздразнителност, проблеми със заспиването, наддаване на тегло и потискане на имунната система.

2. Те губят своята самостоятелност. Свръхнатоварените деца се чувстват контролирани, което предизвиква у тях желание за борба.

3. Те не могат да усвоят всички знания. Прекалено натоварените деца не могат да обработят цялата тази информация, която достига до тях и това се отразява в някоя област от учебния процес. Тоест, те не могат да усвоят всички знания.

4. Те отвикват да са свободни. Съвременните деца са свикнали да са заети от сутрин до вечер и затова, когато нямат ангажименти, те започват да скучаят. Това ги кара да бъдат жадни за електронна стимулация – тоест, пристрастяват се много по-лесно към компютри, телевизия, електронни игри и др.

5. Те спират да търсят и преследват собствените си страсти. Децата трябва да имат време да открият своите хобита и страсти, а това понякога е бавен, органичен процес на експериментиране, за който те просто нямат време.

6. Те губят радостта от успехите си. Претоварените деца развиват хронично чувство, че остават нещата незавършени и половинчати. Това краде радостта им от крайния резултат, когато наистина са успели да постигнат нещо сами със собствените си усилия. Те все си мислят, че е можело да направят още нещо.

7. Те губят любопитството си. Децата трябва да имат време и възможност да изследват околния свят сами, иначе просто губят своето любопитство и пренебрегват своята естествена, природна склонност да искат да направят нещата сами.