От както свят светува хората обичат да формулират противоположностите в живота – добро – лошо, красиво – грозно, богат – беден, оптимист – песимист. Уж се счита, че оптимистите са хората с най-добрата перспектива за живота, а песимистите – с най-лошата. Едните виждат чашата наполовина пълна, а другите наполовина – празна. Логично е първите да са по-големи щастливци, но не е точно така.
Вярно е, че оптимистите винаги имат надежда, че нещо позитивно ще им се случи, но това не значи, че песимистите не знаят какво е щастие. Напротив – те са хора, които виждат мрачната и тъмна страна на живота и точно заради това успяват да оценят хубавите мигове. Песимистите са търпеливи, готови са да бъдат отхвърлени и очакват нещастието да се случи, но точно затова са по-устойчиви и подготвени за реалността. Ето и защо чашата си е по-добре наполовина празна:
1. Песимистите понасят ударите под кръста по-лесно
Постоянно вярвайки, че всичко ще им се получи в живота, оптимистите много пъти се парят и страдат, именно заради неочакваните удари под кръста. Те не измислят план Б, защото винаги са готови за „най-добрия сценарий.“ Точно заради това те често си изграждат илюзии и фалшиви реалности, които водят до грешни избори и лоши резултати.
2. Песимистите не се плашат да изпитват скръб
Немският писател и политик Йохан Волфганг фон Гьоте казва: „Ако човек никога не се е хранил и плакал едновременно, той не знае какъв е вкусът на живота.“ В този смисъл песимистите наистина са „вкусили от живота“, защото скръбта е присъща за техния по-мрачен характер.
3. Оптимистите живеят живота си с прекалено големи очаквания
Оптимистите понякога си градят въздушни кули от високи очаквания, които са абсолютно нереалистични. Когато тези неща не се случат, те се чувстват дълбоко разочаровани. Песимистите не очакват нищо от никого и за това много по-рядко биват подведени, предадени, излъгани, победени и т. н.
4. Оптимистите не се чувстват удобно да бъдат нещастни
Нещастието и разочарованията са част от живота. Песимистите се чувстват удобно със своето нещастие и идеята, че ще ги боли. Те са в състояние да преминат през този етап за разлика от оптимистите, които винаги мечтаят за нещо по-добро. Те се страхуват от разочарованията и им е твърде трудно да се справят с тях.