Уроците, които научаваме като деца, а забравяме като възрастни

Ако вече сте станала майка, вероятно се замисляте над това, кои са най-големите житейски уроци, на които искате да научите детето си.

Ако се замислите по-надълбоко, ще установите, че част от тях самата вие сте научила като малко момиче, но сякаш сте ги забравила по пътя към зрелостта.

Ето и някои от тези уроци:

1. Вярвай на инстинктите си.

Децата от най-ранна възраст слушат интуицията си, а тя винаги ги насочва в правилна посока. Когато обаче човек порасне, той започва да преценява нещата повече с разума си и сякаш забравя за факта, че има шесто чувство, което може да му бъде водач в живота.

2. Поемай рискове.

Децата не се страхуват да скачат от високо. Те не се страхуват, че ще паднат, защото знаят, че ще се изправят след това. Те изобщо не се замислят за болката, а страхът не диктува действията им.

3. Не позволявай на някого да ти казва, че не те бива в нещо.

Малките деца са убедени, че могат да постигнат и да направят всичко в живота си. Те вярват, че ще станат космонавти, попзвезди или принцеси. С течение на времето, човек става затворник на стандартния начин на мислене – а именно на това, че трябва задължително да получава одобрението на другите. На всичкото отгоре се навъдиха един куп конкурси и риалити формати (за таланти, за красота и т. н.), които прекършват крилете на подрастващите още в началото на житейския им път.

4. Обичай тялото си.

Малките деца са наясно, че това е единственото тяло, което имат и като цяло нямат комплекси. Когато порасне, човек забравя този факт и започва да тормози тялото си с диети, с нездравословно хранене, с алкохол, цигари и др.

5. Учи се от грешките си.

Децата не драматизират излишно, когато сгрешат в нещо. С напредването на годините обаче, хората стават все по-взискателни към себе си и най-малката грешка им се вижда сериозен проблем.

6. Приемай поражението.

Децата обичат да играят на различни игри и повечето от тях, с изключение на тези, които имат повече спортна злоба, не се отчайват, когато изгубят, защото знаят, че в следващата игра може те да спечелят. Възрастните хора приемат пораженията много по-трудно и дори се демотивират да опитат отново.

7. Не приемайте нещата твърде лично.

Децата не се приемат прекалено насериозно. Те не позволяват критиката да ги отчайва, а комплиментите да ги възвисяват в облаците. Възрастните хора сякаш забравят това и започват да се фокусират твърде много върху себе си – върху своите нужди и желания, върху своите стремежи, върху своето битие и т. н.

8. Признай си грешката.

Родителите учат малките си деца на думата „извинявай“, но след време тя става твърде трудна за изричане. След края на детството човек все по-трудно преглъща егото и гордостта си, за да изрече простата истина, а именно, когато сгреши да каже „съжалявам“.

9. Плачът не те прави по-слаб.

Отричането на емоциите вреди на психиката на човек. Децата плачат, когато са тъжни, уморени, ядосани или когато нещо ги боли. Възрастните не го правят. Те потискат болката си и след време тя се натрупва в такова количество, че избухва като вулкан.