Какво можем да научим за живота от малките деца

Вярно е, че малките деца са в златна ера от живота си – когато са абсолютно обожавани и обгрижвани от родителите си.

Постепенно, след като човек влезе в гимназия, неговата наивност и невинност започват малко по малко да се изпаряват. Често същото важи и за неговата увереност.

Ето защо има неща в живота, които е по-добре да правим точно като малките деца и ще бъдем по-щастливи и удовлетворени.

Те определено има на какво да ни научат. Ето и няколко полезни урока за живота от малчуганите:

Бъдете искрени винаги.

Децата са безмилостно искрени. Ако едно дете не иска да си играе с друго, то му го казва директно. Понякога те могат да бъдат наистина груби. Ако се замислите обаче, ще разберете, че животът ви би бил много по-лесен, ако имахте смелостта да казвате истината на хората винаги. Това би ви спестило много време и енергия.

Бленувайте за недостижими неща.

Децата имат големи мечти, които с порастването им постепенно се смаляват. Като са малки те искат да станат поп звезди, футболни звезди или космонавти. С течение на времето те разбират, че едва ли ще успеят да кацнат на Луната. Тогава нещо се променя. Изведнъж, те започват „да мечтаят“ по-реалистично. Гимназистите и студентите обикновено просто се надяват един ден да имат хубава професия и да взимат добра заплата.

Човек някак си се приземява в бляновете си, което пречи на техния размах. Няма как да стигне Луната, ако дори не опита, нали?

Обичайте безусловно ценните хора в живота си.

Децата никога не се съмняват, че любовта съществува, за разлика от възрастните. Децата крещят от радост, когато се борят с тати и се гушкат нежно в обятията на мама. В училище обаче нещо се променя с времето. Родителите стават малко по-хладни с големите си деца и доста по-критични към тях. Сякаш спират да ги обичат такива, каквито са, а искат от тях резултати, постижения, определено поведение и т. н. Малките деца могат да ни научат на силата на обичта без условности.

Уважавайте и приемайте емоциите си.

Малките деца не могат да потискат емоциите си. Когато им се плаче – плачат, когато са тъжни им личи, когато са весели – не спират да се смеят и закачат... Сякаш могат да чувстват по-добре от възрастните. Потискането на емоциите е голяма грешка, но за съжаление е характерна за зрелостта.

Никога не се срамувайте от своите действия.

Възрастните имат едно любимо качество: срама. Ние умираме да се притесняваме за хиляди неща.

Вместо да правим всичко с гордо вдигната глава, ние все се чудим дали не грешим някъде, дали няма да обидим някого, дали няма да бъдем разбрани погрешно, дали действията ни няма да доведат до някакви противодействия и т. н.. Децата нямат такива скрупули.