Не съм ти кошче за душевни отпадъци!

„Ама днес ми е много зле, боли ме главата и не се наспах“. Мрън-дрън! Познавате ли чувството приятел да ви надуе главата с глупости? Разговор, в който вие само да кимате и гледате миловидно?

Май няма човек, на когото да не са се случвали лоши неща. Всеки има проблеми. Въпрос на характер е „пострадалият“ да може да се справя с тях сам.

Има обаче един тип хора, които са готови да ни побъркат, просто защото им се говори за това колко са наранени и онеправдани. Те са нещо средно между клюкарки, злобарки и шизофреници. С една дума – мрънкала! Но да не глобализираме, все пак има и травми, които не се лекуват с петминутен разговор...

Много интересно как става така, че определен човек ни се обажда по телефона, казва първо „Здрасти, как си?“ и после избухва с поток от думи? Оплаквания, нещастия, клюки: „Ама той ми каза, че съм грознаа“ или „Той ме погледна странно“.

След миг започва словесен роман с предистория, детайли и поредица от развръзки. Турски сериал по телефона. За да се отървете от това ненужно чудо, трябва да сте наясно какво го причинява и да се опитате да помогнете. Е, става въпрос за близките приятели, на другите ще им затворите, нали?

Комплекси

Комплексът за малоценност се формира още в ранна детска възраст и е повлиян от физически недъг или от болните амбиции на родителите детето да надминава възможностите си. В по-късен етап, когато този човек вече е пораснал, той търси начини да се показва – да изпъква с определени качества или вещи, за сметка на тези, които няма. Например мъж, който ходи с пистолет на колана или целият е окичен в златни бижута, иска да покаже своя „размах“ в опит да впечатли хората, криейки обаче дълбоките си душевни рани или малкия си „малък“. При жените този комплекс можем да открием в притесненията от незадоволителния размер на гърдите, задните части или дори формата на косата.

Ниската самооценка е нещото, което прави нашите приятели емоционално нестабилни и ги отдалечава от реалността. Ако наистина сме близки, може би трябва да ги изслушаме, дори на цената да пръснем някой аневризъм в мозъка си. Чуйте основния проблем и се включете веднага, за да туширате емоционалния излив. Използвайте сходна на нейната/неговата история, но почерпете от собствения си опит. Покажете колко е лесно да се реши едно недоразумение, каквото са тези проблеми. След десет минути оплаквачницата ще затвори врати.

Вечната любов е казусът, в който вашият приятел/ка постоянно се влияе от случващото се с бивше гадже. Дали е в града, дали е близо. Дори един разговор с този човек може да предизвика силни емоции, били те положителни или отрицателни. В този момент трябва да насърчите у близкия за вас човек самоинициативност – да се отърве от това минало и да го превърне в прекрасен спомен.

Подобен сюжет можем да открием в трагичните мигове, в които близки за онеправдания ви приятел са починали. „Животът продължава“ е фраза недостатъчна да затвори такава рана. В зависимост от това колко тежко приема факта смърт, вие трябва да сте или по-близо, или по-далеч. Защото понякога човек има нужда да остане сам и да осмисли случилото се, да почувства болката и да се кали от нея. Но не оставайте изцяло встрани, обаждайте се и наблюдавайте вашия приятел. Пазете го от самия него.

Да си приятел е като служебно задължение, в някои моменти сме длъжни да се отзовем. В други обаче категорично не!

Дистанция

Някои хора се притесняват да кажат „НЕ!“ на това да бъдат кошчета за душевни отпадъци. Да, ако кажете: „Млъкни!“ би било обидно. Ще последват рев и сълзи. За да запазите взаимоотношенията си и едновременно с това да свалите напрежението, говорете вие. Прекъснете драмата с предложение за разходка, шопинг или каквото там обича този човек. Идеята е да се разсее от преувеличените си трагедии. Мрън-дрън по женски винаги помага, но се придържайте към теми, които се отдалечават от т. нар. „проблем“ в душата на приятеля ви.

Подготвил: Аксени Гео