Седя си в заведение и се оглеждам – около мен е съмнително тихо. Погледите са сведени надолу, сякаш за молитва, но наместо притворени длани, притискащи Библията, ръцете страстно държат телефони. И пишат.
Изглежда ви познато, нали?
Прилича на бързоразпространяващ се вирус, който поразява малки и големи, умни и глупави, млади и стари, въобще всеки, който има базисни познания на тема „умни устройства“. Някогашното писане на писма се превърна във виртуална логорея, която застрашава социалния живот и емоционалната сигурност на всеки един от нас.