Да бъде добрина!

Дойде Великден. Светъл. Чист. Неопетнен. В дни като днешния се замислям за силата на човешката вяра, преборила тъмнината на вековете, кротко притаила дъх в ъгъла, неугасваща, очакваща по-светли дни.

Ние, хората, имаме нужда да вярваме в нещо. Дали това ще бъде Бог във всичките му измерения (сещам се за брилянтната книга на Ерик Уайнър – „Човек търси Бог“), дали ще бъде свръхестествена сила, която невидимо да напътства живота ни, вярата ни съхранява в моментите на отчаяние и безсилие. Вярата в доброто. А то – доброто, живее във всеки един от нас. Още от първия ни плач на тази земя, ние сме добри. И не бива да го забравяме.

Аз вярвам в доброто у хората. И не само по празниците. Вярвам, че ако не си помагахме, човешката цивилизация нямаше да има хилядолетна история. Така сме устроени – да живеем в социални кръгове, малки и големи общности, обединени от вярата, че повече сме по-силни.

Аз вярвам, че заедно можем повече. И това не е само заради празничните активности за събиране на козунаци и яйца за нуждаещите се. Това не е Българската Коледа, Българският Великден и куп други инициативи. Не е и да метнеш монета на просещия на улицата. Това е ангажираност, съпричастност и усилия, а всички те рядко имат общо с пари. Парите са важни, но те не купуват топла прегръдка, не ти казват „Ти можеш“ и не те гледат в очите с подкрепа, когато паднеш.

Аз вярвам, че ни очакват по-добри дни. Макар днес да живеем в страх от света, в който живеем, страх от утрешния ден, страх за това, което ни очаква, страхът е само чувство. Някой някога беше казал, че смелостта не е липса на страх, а осъзнаване, че други неща са по-важни.

Знаете ли, съществува легенда, според която, така популярният великденски заек някога бил голяма красива птица, принадлежаща на богиня. Веднъж тя я превърнала в див заек, но тъй като той все още бил птица по душа, продължавал да прави гнезда и да ги пълни с яйца.

Такива сме и ние днес – леко уплашени, сгушени в своите скривалища, бягащи от всичко, което може да ни нарани. Но дълбоко в нас живее птицата, която някой ден ще полети над несгодите и страховете. Ще разпери крила, за да открие, че светът може да бъде и добър. Всичко зависи от това какво предпочитаме да бъдем – заек или птица.

Ирина Белчева