Оставете абитуриентите!

С идването на баловете отново започна драматичното цъкане с език, жлъчни коментари на тема облекло, поведение и прахосничество и от дума на дума българският народ стана изключително компетентен освен в областта на политиката и футбола, също и в модата, музиката и културно-развлекателния бизнес.

Как не се уморихме пак да нищим едни и същи теми, поглеждайки на днешните завършващи с цялата злоба и ненавист, на които сме способни. Сякаш ние сме били по-добри.

Въобще не си даваме сметка, че това са едни деца (те все още са, макар да се възприемат като възрастни), които живеят в света, който ние сме създали и само се опитват да намерят своето местенце и своята капка различност. А ние ги сочим с пръст и ги превръщаме в провали преди те самите да са имали шанс да се провалят.

Защо роклите им са къси и дълги, защо с този кок – прилича на леля, а с тази пусната коса – на фолк певица, много грим – млади хора сте все пак, много плът – да не е проститутка?!, скъпа кола – на това ли ви учат, без кола – целокупно медийно съчувствие, въобще може ли някак да ни се угоди?

Спомням си моя абитуриентски бал – те нещата не са се променили никак – и тогава имаше стил и безвкусица, чалга, барабани и скъпи коли. И какво от това? Смея да твърдя, че всички от класа ми се превърнаха в достойни членове на обществото ни.

Чудя се с какво толкова абитуриентските балове дразнят хората – дали спомените по изминалата младост, дали безгрижието на годините, дали възможността тепърва да правиш безброй грешки и да се опитваш да ги поправяш... Не знам. Но е грозно.

Омръзна ми да заклеймяваме подрастващото поколение с това, че е глупаво, развратно и аморално.

А нима вие бяхте по-различни?

Такива разкази съм чувала за времето на соца, че единствената разлика е, че тогава всичко е било под сурдинка. Сегашните подрастващи поне имат смелостта да го направят шумно и зрелищно, пък било то и в ритмите на цигански оркестър.

Оставете ги на мира, защото колкото и клиширано да звучи, това е последната им глътка въздух преди „истинския живот“. Това е последната отмора преди безмилостната битка за насъщния, преди уроците на съдбата, за които няма учебник, преди уволненията, кредитите, разводите и тоталното професионално прегаряне. Толкова ли ви се свиди тази една вечер?

Оставете злобните коментари и присмиването за следващия футболен мач или политически дебат – нали в това сте най-добри?

Ирина Белчева