В стаята влезе мъж с червени обувки...

След няколкомесечните пререкания с малката ми сестра на тема “защо е важно да прочетеш списъка със задължителни книги за училище” си дадох сметка, че може би подходът ми е грешен. От малки ни втълпяват, че е важно да се чете, но видимата полза е абсолютно невидима за детското съзнание. Това си е просто време, загубено в прашасали книги, за сметка на телефони, компютри и игри. Аз също не изгарях от желание да чета като малка. Намирах го за скучно, не умеех да се концентрирам, препрочитах страниците по няколко пъти, за да вникна в разказа и абсолютно ненавиждах “задължителния списък”, най-малкото, защото беше с императивен тон. Спомням си преподавателя ми в Английската гимназия - Ники Николов, истински педагог, надарен с умение да общува с подрастващите по достъпен начин.Та той винаги даваше един пример, за да онагледи четенето като форма за развитие на фантазията. “Представете си”, казваше той, “книга, която започва с изречението “В стаята влезе мъж с червени обувки”.