Поверително от BG: Един баща в рокля разказва

„Аз съм... трудно ми е да обясня“ – така започна интервюто ми с нея.

Преди същинският ни разговор обаче да започне, тя се появи като той – мъж, минал 40-те, семеен и с деца. Като се замисля нямах отговор на въпроса как изглежда един мъж, в чието тяло е заключена жена?

Може би по-шарен или екстравагантен, или знам ли – отличаващ се? Нищо такова. Той си изглежда съвсем нормално – мъж като всеки друг по улицата.

Вътрешно обаче неговата душевност е раздирана от ноктите на другата му страна – порочна жена, на която често ѝ се иска. Тя е причината за неговите ежеминутни тревоги. Жена-бреме, заровена дълбоко в неговото сърце, натикана в тъмното, за да може всичко да бъде наред. Тази дама е голямата му тайна, която излезе ли на светло, ще обърка без това шантавия му живот.

Предстои една история за другата страна от живота, където свободата не съществува. Там тя е дори по-голяма условност от онази, в която смята, че живее обикновеният човек.

Нашата малка беседа за Нея започна, а той облече женските си дрехи, за да може да говори с мен като с мъж, но да се чувства като жена. Реши да се обърне към всички: „Здравейте, аз съм Жени. Аз съм една дама, която просто търси разбиране...“. Когато всъщност го попитах с какво име назовава другата част от себе си, той каза накратко и с особено притеснение: „к*рва“.

Жени е неговата друга страна.

„Аз съм разкрепостена и противоречива жена, която иска всичко от живота и максимума от една връзка. Моето е по-скоро нещо като раздвоение – харесвам жените и секса с тях, но по-скоро ми се иска да съм жена – бисексуална или лесбийка“, откровена е тя.

Малко преди да стане пълнолетен, раздвоеният ми събеседник започнал да разбира, че нещата при него не са съвсем типични за обществените настроения.

„Един ден просто се оказах в роклята на леля ми, почувствах се като жена – красива, говорех като жена“ – тази проба на дрехи отключила една непозната за него страна. Появили се нови търсения, желания да почувства какво е да си жената в леглото.

Похотливата страна – Жени, имала нужда от друг тип задоволяване. След всеки групов секс обаче мъжката страна на събеседника ми се чувствала все по-зле. „Казвах си – това не е редно, трябва да бъда мъж“.

На този етап той вече бил женен, имал децата. Трябвало да поеме отговорност.

„Опитът ми като мъж всъщност е да съм баща. Възпитавам децата си да бъдат свободни, проявявам разбиране към грешките им – приемам ги като част от порастването им“, разказва бащата.

Голямата му тайна всъщност му е коствала личната свобода или както той казва „по-скоро възможността да бъда открит пред всички“. Животът му е като този на двойния агент – вкъщи родител, на работното място служител, а сам самичък пред тайния гардероб – Жени. Една дама, която иска да бъде разбрана, но се страхува да не бъде осъдена.

„За мен е твърде късно да стана Жени в реалния свят“, смята семейният мъж. Инак хирургическите интервенции биха могли да го отърват от бремето на раздвоеността, но някак няма за кога – баща на 40, че и с деца. За него остава само да бъде тайната жена, окована в мъжко тяло.

Александър Градинаров