На Атанасовден: Иди си, зимо, идвай, лято!

Православната църква почита на 18 януари свети Атанасий Велики, роден през 295 г.

На 23-годишна възраст той е ръкоположен за дякон и участва в Никейския Вселенски събор. Пет години след това Атанасий придобива епископски сан. Като архиепископ на гр. Александрия той се включва активно в борбата срещу арианската ерес в християнството. Умира на 2 май 373 г.

В народните вярвания свети Атанас е представен като властелин на снеговете и ледовете.

Счита се, че от този ден нататък зимата започва да си отива. Облечен с копринена риза, той отива в планината на своя бял кон и се провиква: „Иди си, зимо, идвай, лято!“. Затова и празникът е известен като „Средизима“.

Атанасовден, както и Антоновден, се почита като патронен празник от ковачи, железари, ножари и налбанти, а заедно с това и като празник за омилостивяване на чумата, шарката и синята пъпка – антракс. За омилостивяване на шарката се пекат питки, които се надупчват с вилица, за да не се „надупчат“ децата от шарка. Жените спазват същите забрани, които характеризират Антоновден.

На Атанасовден в Тракия се приготвя черно пиле или кокошка с ориз и се раздава на съседи и близки против болести.

Перата се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила. В някои райони на страната моми и ергени излизат на поляните, връзват люлки, пеят, играят хора.