Това, което не оценявахме, когато бяхме деца

Едва ли някой наистина може да оцени детството, докато не порасне. Свободата, която имаме в този период от живота си, се приема за даденост от повечето деца. Обикновено, когато сме деца, мечтаем да бъдем възрастни и да правим своите избори, както и всичко, „което възрастните правят“.

Когато обаче мечтите станат по-реалистични и плановете за бъдещето „слязат на земята“, често започваме да се връщаме назад към детството си.

Детството е вълшебно време, чиито ценности обаче вземаме за даденост

Децата стават сутрин, без да се чувстват изморени

Децата стават рано сутринта и изглеждат така, сякаш са имали дълги часове за почивка предния ден. Като възрастни много от нас намират за мъчение ставането сутрин преди 9 часа всеки ден и се нуждаят от дозата кофеин, за да могат да започнат да функционират нормално.

Истински вярват, че всичките им мечти ще станат реалност

Когато сме деца, е страхотно да мечтаем и да се чудим какъв ще бъде животът ни, когато пораснем. Когато вече сме големи, въпросът „какво ще правя с живота си“ все още остава без отговор, а това е доста плашещо. Понякога ни се иска да се върнем в детските години, когато нещата са прости и не се налага да се тревожим за това как ще успеем да си платим сметките този месец.

Децата лесно намират приятели

Много по-лесно е да завържем приятелства, когато сме малки.

Обикновено приятели са ни всички на детската площадка. Няма значение дали са по-големи или по-малки, повечето деца са много социални и се нуждаят от дневната доза човешко взаимодействие.

При възрастните нещата вече стоят по друг начин. Хората вероятно биха си помислили, че нещо не е наред с нас, ако случайно отидем при тях на улицата и поискаме да бъдем приятели.