3 неща, за които не бива да се чувстваме виновни

При цялото напрежение на съвременното общество, в комбинация с работата и грижите за семейството, често се появява усещането, че не можем да дадем на всеки най-доброто, което бихме искали, в това число и на самите себе си. А това често ни кара да се чувстваме сякаш сме се провалили. 

Истината е, че няма как по всяко време да даваме 100% за всички. И когато осъзнаем това, ще почувстваме голямо облекчение. Чувството за вина само по себе си не е разрушителна емоция, освен ако не позволим да стане всеобхватно.

Кои са някои от най-често срещаните моменти, в които се чувстваме така и защо е важно просто да се освободим от тях? 

1. Вина, че не сме добра майка

Не бива да подлудяваме себе си, като се съмняваме във всички решения, които правим като майка. Да кърмим или да храним детето с адаптирано мляко? Да работим или си стоим вкъщи? Късно или рано време за лягане? Бисквитки за закуска или нищо? Да се запитаме, дали децата са щастливи, дали са здрави. Тогава работата е свършена идеално. 

2. Чувство за вина към тялото

Какво прави тялото ни за нас напоследък? Ами, всичко. Често забравяме това, взирайки в някое и друго несъвършенство, а тялото ни диша, движи се, мисли и не спира да работи, дори когато спим. Не е честно да му се отплащаме като го мъчим или да се чувстваме виновни, само защото не отговаря на някоя наша изкривена представа. 

Обществото ни е поставило нереалистични и неразумни стандарти, с които никой не трябва да се съобразява. 

3. Вина, че не сме съвършени

Не сме съвършени. Никой не е и това е напълно в реда на нещата. Да се откажем от вината и да се стремим да даваме най-доброто от себе си и да се радваме и на най-малките си успехи. Идеята за съвършенство е мит, който пречи на щастието ни.