Откриха нови сведения за изграждането на Великата пирамида

Векове наред това е сред най-големите световни загадки: как хората в Бронзовата епоха, които не разполагат почти с никакви технологии, успяват да построят Великата пирамида в Гиза – най-старото и единствено оцеляло от Седемте чудеса на древния свят.

Сега археолозите са открили доказателство, което показва как египтяните транспортират блокове от варовик и гранит, тежащи по 2½ тона, на разстояние от 700 км, за да построят гробницата на Фараон Хуфу около 2600 г. пр. Хр.

С височина от 146 м това е най-голямата от всички пирамиди, а до Средновековието е била най-голямата конструкция на Земята, направена от хора.

Сега откриването на древен папирус, церемониална лодка и изобретателна система от водопроводи разкрива инфраструктурата, създадена от строителите за изграждането на пирамидата.

Подробният археологически материал показва, че хиляди работници са транспортирали 170 000 тона варовик по Нил в дървени лодки, като блоковете са били прикрепени единствено с въжета. Те са достигали до крайната цел чрез специално изградена система от канали до вътрешно пристанище само на няколко метра от основата на пирамидата.

В пристанището Уади Ал-Ярф е намерен също и свитък от древен папирус, който предоставя нов поглед върху ролята на лодките по отношение на изграждането на пирамидата. Написано от Мерер – надзирател и ръководител на екип от 40 работника, това е единственото сведение от първа ръка, което дава подробна информация за строежа на Великата пирамида. Детайлно е описано как блоковете от варовик са били транспортирани по течението на реката от Тура до Гиза.

В своя дневник Мерер описва и начина, по който екипът му участва в трансформирането на пейзажа, като създават гигантски диги, за да отклонят водата от Нил и да я насочат към пирамидата чрез изкуствено създадени канали.

Въпреки че отдавна е известно, че гранитът от вътрешните камери на пирамидата е бил добит в Асуан, на 850 м южно от Гиза, а камъните от варовик са дошли от Тура, разположен на 12 км, археолозите не са на едно мнение относно начина им на транспортиране до Гиза.

Сега археологът Марк Ленър, водещ експерт в областта, открива доказателства за загубен воден път под запрашеното плато Гиза. „Очертахме централния канален басейн, който според нас е бил основната зона за доставка в подножието на платото на Гиза“, каза той.