IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Chernomore Start.bg Posoka Boec

Можем да тренираме да бъдем оптимисти – с тези лесни стъпки

27 септември 2017 07 10

3 ефективни метода да мислим позитивно

Снимка: Istock

Снимка: Istock

Оптимист или песимист сте? Може да изглежда, че отговорът се крие във възгледите и отношението ви към живота, това всъщност има много общо с химическите процеси в мозъка. Ако установите, че сте с негативно отношение по-често, добрите новини са, че оптимизмът може да се тренира.

Подобно на всеки друг навик, който мозъкът научава чрез повторение, когато често мислите позитивно, мозъкът ще го превърне в навик – чрез формиране на невронни пътища.

Изследванията показват, че оптимистите са по-щастливи, по-изобретателни, по-бързи при решаването на проблемите и имат повишена бдителност, в сравнение с песимистите.

Ето как можем да се тренираме, за да бъдем оптимисти.

1. Бъдете благодарни

Мислите на благодарност увеличават нивата на серотонина и намаляват тези на кортизола, като същевременно подобряват мотивацията и цялостното усещане за щастие. Започнете, като напишете най-малко три неща, за които сте благодарни всеки ден.

Колкото по-често се концентрирате върху благодарността, толкова по-оптимистично настроени ще бъдете.

2. Предайте нататък

Дори нещо толкова просто като усмивка или комплимент на някого може да направи и двама ви по-щастливи.

Предизвикайте себе си да правите поне едно добро дело за някой друг всеки ден, като например изпращане на имейл с благодарност, закупуване на чаша кафе на непознат или дарение на кауза по ваш избор. Ще извлечете повече ползи, отколкото просто добра карма.

3. Смейте се

Смехът наистина е най-доброто лекарство. Сърдечният смях предизвиква синтез на серотонин, успокоява и центъра на стреса в мозъка.

Прекарайте времето си със забавни приятели, изгледайте една от любимите си комедии. Независимо от начина, по който се смеете, просто се уверете, че го правите по-често.

Автор на статията:
Анна Дантева

КоментариКоментари