Закъснявате за работа, по пътя чупите тока на обувката, продължавате да тичате по чорапи и за капак на всичко, шефът иска да говори с вас в кабинета си. В продължение на няколко часа светът, какъвто го познавате, се превръща в кошмар.
Вероятно често си повтаряте, че ежедневните препятствия и спънки не са важни и не бива да ви изваждат от равновесие. Когато обаче се съберат много наведнъж, усещането, че потъвате в бездна и че всичко се разпада, е почти неизбежно.