От първо лице: Чувствам се виновна, че съм щастлива

Мога да си позволя много неща, но винаги съм преследвана от угризения. Когато ям вкусен десерт в ресторант - мисля за гладните. Когато си купя скъпа чанта - мисля, че би било възможно да се дадат тези пари за благотворителност. Чувствам, че при мен тече постоянната борба между желанията и чувството за вина. В детството си живеехме лошо и можехме да си позволим малко. Искам да се наслаждавам на това, което имам сега, но не мога.

Ирина, на 28 години

Ирина, ти пишеш за тази вина, която ти пречи да се наслаждаваш на живота и да се наслаждаваш на това, което можеш да си позволиш. Сега имате повече възможности от някои хора, но наистина ли те ги правят нещастни? Скъпите неща или възможността да си позволите десерт в ресторант не винаги означава щастие. Много хора успяват да се чувстват щастливи и да се наслаждават на живота, въпреки скромния доход.

Понякога ние проектираме чувствата си към другите, което предполага, че те изживяват същите неща, които вършим. Пишеш, че си имала трудно детство. Най-вероятно ви се струва, че хората наоколо изживяват нещо подобно, което вие сте чувствала като дете. Но всеки има собствен начин на живот, източници на радост и щастие.

Опитайте се да разберете в какви ситуации усещането за вина става по-силно. Понякога в бедните семейства съществува убеждението, че не може да се спечелят много пари с честен труд. Как третирахте богатството в семейството си? Ако родителите ви са осъждали хора, които биха могли да си позволят повече от тях, може би отчасти това е причината за вашите тревоги.

Насладете се на възможностите си, споделяйте с другите, дарявайте за благотворителност.

Наблюдавайте какво чувствате, когато помагате или правите подаръци. Не поемайте отговорност за щастието на другите. Единственият човек, който наистина може да ви направи щастлив, сте вие.

Лариса Харланова, психоаналитик, за psychologies