5 знака, че сте пасивно-агресивен човек

Спотаеният гняв, възмущението и конфликтите са част от човешкия живот. За едно дете е нормално да реагира по-буйно, когато е ядосано или разочаровано, но с порастването ние се научаваме как да се справяме с отрицателните си емоции с повече финес. Още от детската градина малчуганите са учени да потискат емоциите си и да не проявяват агресия, ако искат да имат приятели.

И все пак, когато човек е ядосан, той трябва да намери начин да говори за това, което го смущава или притеснява. В противен случай той започва да таи гнева си и възприема едно поведение, което се нарича „пасивна агресия“. Това е вид мрачен протест или неизразен, спотаен гняв, който обаче влияе негативно и на двете страни, така че е доста безсмислен. Понякога е по-добре да влезете в конфликт, отколкото да трупате това негативно напрежение.

Ето и пет знака, че може би сте склонни към пасивно агресивно поведение:

1. Спирате да говорите с човека, който ви е разгневил

Безмълвната игра е позната стратегия в пасивното агресивно поведение. Намерението е да накажете другия човек с мълчание, като се преструвате, че не ви е грижа. Отдръпването от ситуацията и създаването на хладно разстояние помежду ви няма да реши проблема. Липсата на разговор всъщност ви кара да се фокусирате още повече върху това, което считате за несправедливо. Тоест, вие трупате още повече негодувание към този човек и изпращате силно отрицателни вибрации към него.

2. Обещали сте да направите нещо, с идеята, че няма да го направите

Ако нарочно не спазите дадено свое обещание, за да разочаровате даден човек, който преди това е разочаровал вас, то това си е пасивна агресия. Вместо да заобикаляте конфликта, по-добре рискувайте и говорете за проблемите си. Освен това няма смисъл да давате обещания, които не възнамерявате да спазвате, просто защото не можете да кажете „Не“.

3. Обсъждате обекта на агресията си с всички, но не и със самия човек, който ви ядосва

Клюките са един от най-коварните аспекти на пасивното агресивно поведение. Ако разпространявате детайли от токсичната ситуация, в която се намирате, между кръга си от приятели и/или членовете на семейството си, вместо да решите проблема очи в очи с човека, който ви дразни, то проблемът няма да има решение скоро. Целта на клюките обикновено е да укрепят собствената ни гледна точка. Говоренето с някого за ситуацията е полезно, само ако се стремите да получите добър съвет и чужда гледна точка за проблема.

4. Правите се на жертва, за да накарате другия човек да се почувства зле

Този конкретен модел е причинен от триъгълника: жертва, спасител, извършител. Желанието ви да навредите на себе си е част от ролята на жертвата и приканва извършителя да завърши картината, за да ви даде основание – тоест да се провини още повече. Спасителят се появява, спасява ви и така потвърждава колко несправедлив е бил животът ви и колко лош е извършителят. А всъщност цялата ситуация е предизвикана от вас.

5. Вие се усмихвате насилено и лицемерно

Преструването е категория от пасивно агресивното поведение, която цели да изглеждаме невинни пред обществото, докато дълбоко в себе си сме изпълнени с гняв. Тук трябва да запомним един важен универсален принцип – в краткосрочен план този модел действа, но в дългосрочен – ние започваме да чувстваме безсилие. Това е така, защото докато се правим че всичко е наред, ние потискаме емоциите си, а те се трупат като огромен куфар на безпокойство в душата ни.

Ако изпитвате гняв и омраза, които обаче изразявате под формата на пасивно агресивно поведение, по-добре намерете начин да се освободите от това спотаено напрежение. Бъдете по-почтени и открити с хората, които ви дразнят.