Традицията за празнуването на Свети Валентин като „ден на влюбените“ възниква в европейските страни в края на XIV в. под влияние на английската и френска литература, припомня ТАСС.
В католическата традиция се почита паметта на двама мъченици с това име – свещеник в Рим и епископ в Терни, загинали по време на гоненията на християни през III в.
В памет на писмата, които свещеникът Валентин пишел за неграмотните влюбени, на 14 февруари е прието да се изпращат поздравителни картички – „валентинки“. Те стават особено популярни в Англия.
Правели се от цветна хартия и се изрязвали в различни форми. Най-ранните „валентинки“, запазени до днес, са от XV в. В Британския музей е изложена картичка, изпратена през 1415 г. от Орлеанския херцог Шарл, който бил заточен в Лондонската кула, до неговата съпруга.
В Британската библиотека се съхранява писмо от 1477 г., в което девойка моли младеж да докаже, че я обича. През 1797 г. във Великобритания е издадено ръководство за писане на „валентинки“, а в началото на XIX в. започва тяхното серийно производство.
В 40-те години на XIX в. се появяват механични „валентинки“ – с движещи се фигурки. Най-скъпата „валентинка“ е направена от злато и скъпоценни камъни.
Тя е предназначена за оперната певица Мария Калас и е изработена по поръчка на гръцкия милиардер Аристотелес Онасис през 60-те години на XX в.
Нейната стойност е около 300 000 щатски долара. Днес „валентинките“ са втори по популярност след коледните картички.