Поне няколко пъти в годината изпадаме в главоблъсканица с истеричен характер. Сега или никога трябва да вземем решения, да се променим, да следваме желанията, импулсите си. Искаме, искаме, а не успяваме да се следваме. Този бесен ритъм завърта зловещата въртележка на недоволството ни. Полагаме толкова усилия, а не постигаме нищо. Защо?
Поради една-единствена причина, която пренебрегваме, втурнали се да се променяме. Пълноценният живот трябва да опростява – това означава да забравим лукса и фантазните желания, така щедро рекламирани от позитивната психология. А всъщност трябва да стартираме промяната, наречена „доброволна простота“.