Съпругът ми и аз се отдадохме на невероятната страст, без да мислим за последствията. Както и за факта, че съм с 20 години по-възрастна. Заедно сме вече седем години. Той е много привързан, обичащ, всеотдаен, изобщо не пие, умен, образован, интересно е с него... Но в същото време е мързелив и не печели почти нищо. Има собствен бизнес, но не носи печалба, изисква само инвестиции. Съпругът ми има много свободно време, но по отношение на работата не дава всичко от себе си. Виси през цялото време в интернет. Правя добри пари и той е щастлив. Не смея да кажа нищо, защото го приема като укор или че го издържам, а той изпитва болезнена суета. Детството му беше трудно, беше лишен от всякакви благословии. Живея с надеждата, че с него всичко ще бъде наред, но нищо не се променя и спирам да се чувствам като жена. Въпреки че той се отнася с мен много нежно...
Мария, на 53 години
Вашето писмо повдига редица насрещни въпроси. Как живееше съпругът ви, преди да започнете да го издържате? Печелеше ли нещо или както сега е било „всичко наготово“? Какво знаете за миналото му? Общува ли с родителите си? Как се отнася към брака ви? Фактът, че е имал трудно детство, не го оправдава, че сега не може да печели пари. Има ли план как точно ще се получи всичко по отношение на бизнеса? През всичките тези седем години той внасяше ли нещо в семейния бюджет или ситуацията постепенно се променяше към по-лошо?
Това, че имате 20 години разлика не означава, че връзката ви е обречена. Това може да бъде уникална връзка, основана на любов, уважение, доверие, общи интереси. В тях обаче трябва да има баланс и във вашия случай изглежда, че съпругът по-скоро търси подкрепа, помощ, грижи, може би съчувствие. Сякаш той може да е „проблемен тийнейджър“, а вие просто трябва да бъдете „разбиращ и прощаващ родител“. Очевидно е, че за вас става все по-трудно да продължите да се чувствате като жена в този брак.
Да, съпругът ви благодари за вашата грижа с нежност, обич и интересна комуникация, но той няма намерение да поема отговорност за финансите. Несъзнателно той отново може да играе сценария, когато е имал трудно детство, бил е лишен и сега „възрастните му дължат“. С други думи, вие сте възрастен, а той е детето, на което дължите. И вие играете заедно с него, страхувайки се да не разрушите тази връзка. Но на какво се държи и как ще продължи?
Можете да сте наясно с тази дисхармония, но той не е (или по-скоро не иска да е наясно). Възниква въпросът: готова ли сте за факта, че той няма да иска и/или не може да бъде равен с вас?
Като алтернатива можете да опитате експеримент: поканете съпруга си да ви помогне в работата ви – с документи, обаждания, пътувания, дори ако наистина нямате нужда от тази помощ. Погледнете неговата активност, готовността да промени нещо и да действа. Дали ще иска да излезе от чисто формалната роля на бизнес собственик, който не прави нищо, а само иска да получава, да живее за ваша сметка и да ви „плаща“ с нежност и любов за това?
Арина Липкина, psychologies