Силната половина на човечеството не е толкова силна. Всеки човек е раним, независимо дали е мъж или жена, само дето мъжете не си признават с лека ръка. Те усърдно крият комплексите си, защото всъщност не са кой знае колко – спокойно можем да ги изброим на пръстите на ръцете и вероятно най-добре е да не ги вадим на светло, а само да знаем за тяхното съществуване:
Комплексът на втория
Понякога едно красиво момиче, след което се обръщат всички мъже изобщо не може да си представи как обектът на нейните чувства не само, че не й пада очарован в краката, а точно обратното – избира не нея, а съвсем обикновено момиче. Не е зя вярване, нали. Психолозите обясняват това странно поведение с твърдението, че никой мъж не приема суперкрасавицата за свободна. Задължително около нея се въртят мъжкари, а той не иска да бъде втори. Просто не желае да я дели.
Комплексът на несигурния
Толкова се страхува дали върши всичко правилно, сякаш нуждата от одобрение може да го накара да се скрие вдън земя или да полети на седмото небе. Стига да му казваш във всеки един момент как се представя. Понякога това е крайно досадно и определено доскучава. Жените действително бягат от този тип, освен ако не искат да се позабавляват за негова сметка.
Комплексът да не бъде излъган
Обикновено човек се снадбява с него, когато действително е бил грозно измамен от жена. Тогава той се затваря в черупката си и не иска да излезе от там, колкото и страстно да желаете да го извадите. Понякога е нужно да му дадете повече време – страхът от повторно нараняване си е казал думата и единственото правилно решение е търпението. И пак търпението.
Комплексът на нереализирания
Особено когато се влюби в една успешна жена. Такъв мъж буквално кърви отвътре за всичко онова, което не е направил в живота си. Кариера, финансово благополучие, успехи – това са все неща, за които по-рано не е мислил толкова сериозно, но идва момент, когато направо му се стоварват на главата.
Комплексът на татенцето
Мъжете, колкото и да не са суетни, буквално се ужасяват, когато възрастта почва да натежава и една оредяла коса ги хвърля в паника. Борят се лъвски или не толкова лъвски да запазят младежкия си вид и реагират болезнено, когато нетактично им завираш в лицето календара на годините.
Комплексът на отличника
Много лош комплекс. Този мъж би направил и невъзможното, само и само да се задържи на върха, а това не винаги е най-правилното нещо. Същото би искал от партньорката си. Животът не е състезание, но той определено го превръща в такова и с всяка своя поява очаква бурни аплодисменти от всички посоки.
Комплексът на ревнивеца
Няма лошо в една дозирана ревност – все пак повечето сме я изпитвали, но когато стигне паталогични размери, е в състояние да унищожи всичко по пътя си. Много малко жени биха се справили с домашния си Отело и да не ставаме песимисти, вероятно почти няма шансове.
Комплексът на тънкия портфейл
Странно как доста иначе интелигетни мъже застиват от ужас, че тяхната половинка може да им обърне гръб, ако не й подсигурят почвика на Малдивите. Би било хубаво, разбира се, но не всички жени са хищни хиени, както в онази крайно глупава песен.
Комплексът на несъответствията
Честно казано, един доктор на науките и едно момиче от кварталния магазин май трудно биха намерили допирни точки, но когато става въпрос за връхлитаща любов, тогава всичко губи значение. Просто се оставете на чувствата, пък времето ще покаже, а то е доста справедливо.
Кризата на средната възраст
Да, тук определено има комплекси, и то какви. След 40-годишната възраст мъжете като нищо могат да станат съвсем непредсказуеми. Не е толкова страшно. Като се има предвид, че всъщност никога не порастват, на половинките им не остава нищо друо, освен да приемат нещата философски и да изчакат периодът да мине. Мъжете преживяват истински възход и падение, защото им е толкова рано да остаряват. А с комплексите - дотук!
Автор: Светлана Видинска, info@tialoto.bg