pisety_be
3rd April 2007, 14:51
Метаболичното ниво в покой при страдащите от анорексия е по-ниско от това при хората с други хранителни разстройства. Резултатът от това обаче не е по-ниски изисквания към калорийния прием.
Изследванията, проведени от Kaye и колегите му в Съединените Щати през 1986 върху механизмите за покачване на тегло показват, че докато останалите хора с нормално тегло имат нужда средно от 7000 допълнителни калории, за да качат един килограм, при болните от анорексия допълнителните калории са средно 8301, като границата варира между 4000 и 12 000 калории.
Тези изводи са получили потвърждение при още няколко изследвания, в които е измервана енергията, изгаряна в покой от анорексички. Изследванията установяват, че тази енергия е значително по-ниска при анорексичките, отколкото при останалите контролни групи. По време на захранването обаче необходимата енергия се увеличава непропорционално на възвърнатото тегло и крехка маса, което не може да бъде обяснено само с възвръщането на теглото. С други думи, добрите новини за болните от анорексия са, че докато нуждата им от енергия е много ниска в периода на недохранване, бързо се покачва, когато започнат да ядат повече и при много пациенти е необходимо огромно количество калории, за да се постигне минимално повишаване на телесната маса.
В програмата за възстановяване на тегло на Kaye и колегите му анорексичките започват да се хранят с дневен режим от 30 калории дневно на килограм от настоящото им тегло, което е равно на средната нужда на човек с нормално тегло, за да го поддържа. Калориите след това се увеличават с 10 на килограм дневно за три до седем дни, после се стига до повече от 50 калории на килограм дневно и чак тогава стартира възвръщането на теглото. Изследваната група анорексички след това постепенно минава на дневен прием от 80 до 100 калории на килограм (4000-45000 калории дневно), като тези с рестриктивна анорексия приемат около 15% повече от тези с анорексия и булимия, чиито енергийни нужди са по-малки по време на и след възстановяването на теглото.
Добра идея е тези цифри да се показват на болни от анорексия пациенти, които първоначално биха могли да се ужасят от огромните количества храна, които им се налага да приемат като част от възстановяването. В действителност, те доста често не могат да напълнеят, дори при дневен прием от около 3000 калории и справедливо се ядосват на коментари, че "не работят достатъчно упорито". Трябва да знаят, че, може би противно на това, което мислят, нуждата на организма им от храна е значително по-голяма в тази фаза на възстановяването, отколкото при останалите хора и, дори да намират за полезно да мерят порциите си по тези на останалите, всъщност трябва да ядат много повече от тях и не бива да се чувстват виновни за това.
Болните от анорексия обаче имат нужда от подкрепа и уверение по две точки. Първата от тях е, че с увеличаването на количеството приета храна, може да се чувстват некомфортно, да се чувстват "дебели" - все неща, от които се страхуват най-много. Подутият стомах е често срещан симптом при анорексия нервоза и, тъй като анорексичката качва тегло в началните стадии на захранването, може да и се стори, че това тегло се акумулира главно в стомаха. Една от причините за подуването на стомаха е количеството вода, което се задържа в началото (до 15 кг!) и може да минат до около три месеца преди в организма да настъпи равновесие по отношение на течностите. Течности може да се задържат още и около глезените и около очите.
Друга причина за подуването е, от една страна, че на стомаха му се налага да се разшири и да се адаптира към нетипичния хранителен прием, а от друга страна, че червата при болните от анорексия се изпразват по-бавно от нормалното. Пациентката с анорексия трябва да бъде уверена, че чувствата на дискомфорт ще започнат да утихват след първите две седмици нормално хранене и че каченото тегло постепенно ще се разпредели пропорционално по тялото, когато стойността му стигне нормалната.
Друга тревожна тема е, че веднъж започнала да яде нормално, болната от анорексия няма да може да спре да яде, ще загуби контрол върху това и ще натрупа мазнини. Това притеснение обикновено се подхранва от увеличаващия се глад, който пациентката изпитва, когато започне да си позволява по-големи количества храна. Всъщност, когато теглото и се покачи до нормалното, неистовият утихва.
Изследванията, проведени от Kaye и колегите му в Съединените Щати през 1986 върху механизмите за покачване на тегло показват, че докато останалите хора с нормално тегло имат нужда средно от 7000 допълнителни калории, за да качат един килограм, при болните от анорексия допълнителните калории са средно 8301, като границата варира между 4000 и 12 000 калории.
Тези изводи са получили потвърждение при още няколко изследвания, в които е измервана енергията, изгаряна в покой от анорексички. Изследванията установяват, че тази енергия е значително по-ниска при анорексичките, отколкото при останалите контролни групи. По време на захранването обаче необходимата енергия се увеличава непропорционално на възвърнатото тегло и крехка маса, което не може да бъде обяснено само с възвръщането на теглото. С други думи, добрите новини за болните от анорексия са, че докато нуждата им от енергия е много ниска в периода на недохранване, бързо се покачва, когато започнат да ядат повече и при много пациенти е необходимо огромно количество калории, за да се постигне минимално повишаване на телесната маса.
В програмата за възстановяване на тегло на Kaye и колегите му анорексичките започват да се хранят с дневен режим от 30 калории дневно на килограм от настоящото им тегло, което е равно на средната нужда на човек с нормално тегло, за да го поддържа. Калориите след това се увеличават с 10 на килограм дневно за три до седем дни, после се стига до повече от 50 калории на килограм дневно и чак тогава стартира възвръщането на теглото. Изследваната група анорексички след това постепенно минава на дневен прием от 80 до 100 калории на килограм (4000-45000 калории дневно), като тези с рестриктивна анорексия приемат около 15% повече от тези с анорексия и булимия, чиито енергийни нужди са по-малки по време на и след възстановяването на теглото.
Добра идея е тези цифри да се показват на болни от анорексия пациенти, които първоначално биха могли да се ужасят от огромните количества храна, които им се налага да приемат като част от възстановяването. В действителност, те доста често не могат да напълнеят, дори при дневен прием от около 3000 калории и справедливо се ядосват на коментари, че "не работят достатъчно упорито". Трябва да знаят, че, може би противно на това, което мислят, нуждата на организма им от храна е значително по-голяма в тази фаза на възстановяването, отколкото при останалите хора и, дори да намират за полезно да мерят порциите си по тези на останалите, всъщност трябва да ядат много повече от тях и не бива да се чувстват виновни за това.
Болните от анорексия обаче имат нужда от подкрепа и уверение по две точки. Първата от тях е, че с увеличаването на количеството приета храна, може да се чувстват некомфортно, да се чувстват "дебели" - все неща, от които се страхуват най-много. Подутият стомах е често срещан симптом при анорексия нервоза и, тъй като анорексичката качва тегло в началните стадии на захранването, може да и се стори, че това тегло се акумулира главно в стомаха. Една от причините за подуването на стомаха е количеството вода, което се задържа в началото (до 15 кг!) и може да минат до около три месеца преди в организма да настъпи равновесие по отношение на течностите. Течности може да се задържат още и около глезените и около очите.
Друга причина за подуването е, от една страна, че на стомаха му се налага да се разшири и да се адаптира към нетипичния хранителен прием, а от друга страна, че червата при болните от анорексия се изпразват по-бавно от нормалното. Пациентката с анорексия трябва да бъде уверена, че чувствата на дискомфорт ще започнат да утихват след първите две седмици нормално хранене и че каченото тегло постепенно ще се разпредели пропорционално по тялото, когато стойността му стигне нормалната.
Друга тревожна тема е, че веднъж започнала да яде нормално, болната от анорексия няма да може да спре да яде, ще загуби контрол върху това и ще натрупа мазнини. Това притеснение обикновено се подхранва от увеличаващия се глад, който пациентката изпитва, когато започне да си позволява по-големи количества храна. Всъщност, когато теглото и се покачи до нормалното, неистовият утихва.