Какво ни пречи да отслабнем? [Архив]

View Full Version : Какво ни пречи да отслабнем?

_pobeda_

30th October 2008, 14:41

Случвало ли ви се е да си казвате: от утре съм на диета, от утре ще спортувам... и утре пак така и всеки ден... И в краен резултат не сте постигате нищо. Или пък 2-3 дни на диета, после наваксване... Това липса на воля ли е, на стимул или се дължи на някаква психическа основа?

alica

30th October 2008, 14:53

успешната диета започва от вчера, не от утре..... другото е липса на мотивация и любов към собственото тяло. а да .... и доволни количества мързел :lol:

Izabo

30th October 2008, 14:59

На мен ми пречи лакомията и липсата на воля.
Досега се преборвах някак си :D, от година обаче проблемът се задълбочи, защото трябва да готвя (в новото :lol:) вкъщи и е далеч по-трудно да се скатая от вечерята :lol:. (която обикновено е отчайващо апетитна :lol: ). Та това ме проваля през последните месеци..
А и обичам да ям, какво да се прави... :lol: За някои хора храната е средство за оцеляване, за други е удоволствие :cry: ...
А..., и плюскането като за последно преди всяко "започване" на диета, което от една веччер се превръща в.... :oops:

И мисълта..., е не съм чак толкова зле още, ще ги сваля бързо тия кила, не е необходимо от сега да се моря.., я да потъпча още малко...и в миг пак си опрасял невъобразимо :lol:

Както и да е...от два дни съм пак на диета.., отново много стриктна...., отново започната с думите "Е тоя път вече....." . :lol: ...

galini

30th October 2008, 19:44

Здравейте, момичета! да се включа и аз тук, че тази темичка ми е до болка позната :roll:
ААз успешно започвам диети, обаче неуспешно ги довършвам...някъде към края на първата седмица губя всякаква мотивация да продължа, защото на мен ми липсва едно важно качество, а то е търпение. искам резултатите веднага, а дните ми минават бавно и дълго..което допълнително ме обезкуражава...
съгласна съм, че храненето ни представлява начинът, по който се отнасяме към себе си и към тялото..по-скоро това е психологически проблем, а не толкова въпрос на метаболизъм...
веднъж бях чела в космополитън статия от главната редакторка-тя пишеше, че дни на салатки и мъчителни диети и нито грам свалени. а в дните, в които си позволява чаша вино, италианска пица и ммммм, четири сирена, много настроение и клюки с приятелки ..и оо, чудо, кантарът с минус 2 килограма надолу...Ако това не е психология! :roll:

_bebo_

30th October 2008, 20:56

Здравейте :) Според мене за да е УСПЕШНА..най-вече трябжа да имаш воля...примерно както е със спирано на цигари :) Аз съм на 18 години и преди 4 месеца бях 56 кг (знам,че не са много,но се чувстах вечно подута :( ) и реших.че няма да правя диети само намалих сладкото което ям на сладко,а също и газираното :)) не мога да се лиша от тях... сега съм 50 кг :) и ми е супер :П пробвай като мене.. стига да желаешш

rogi

31st October 2008, 13:10

Аз също обичам да си хапвам :oops: .Пазех какви ли не диети....Идваше момент в който направо освирепявах за нещо сладко или филийка с масло да речем......и до там с диетата.След време си казах че е крайно време да спра да се измъчвам и да хапвам каквото ми се яде,да не се лишавам от нищо(е все пак трябва малко да се поограничи човек в количествата,не казвам че е лесно).Спорувам редовно,и на този етап,не съм се качвала на кантара(отскоро съм на този принцип)но важното е че се чувствам добре и спря да ме гризе съвестта за едното парченце шоколад което съм изяла след фитнес.

galini

31st October 2008, 15:00

Спорувам редовно,и на този етап,не съм се качвала на кантара(отскоро съм на този принцип)но важното е че се чувствам добре и спря да ме гризе съвестта за едното парченце шоколад което съм изяла след фитнес.

Ей в това е решението на загадката. Роги правилно го е казала - никакво гризене на съвестта!!! Ако това можем да постигнем, направо сме решили пъзела :D
Спорт или много движение, здравословно хранене като цяло, настроение за деня и опит да се избягва стреса за деня и мисля ,че тялото ни ще ни се отблагодари! :girl_dance:

PeCinCe

2nd November 2008, 00:42

Съгласна съм, че нищо важно не бива да се отлага..
С риск да се повторя ще кажа какво ми пречи на мен.
Първо, свикнала съм да ям. Винаги, когато се събираме семейството, има празник или друг повод, се яде и онзи, който не иска, бива смъмрян. Може би за мен май важи праволото живея, за да ям :1246:
Второ, научена съм да ям нездравословно храна. Вкусът се възпитава, навиците се градят.. И с годините става все по-трудно.
Трето, стигнала да съм до момент, в който ям за утеха.. Да,така е. Случват се промени, неизвестни за мен неща, търся утеха в нещо познато.. Нещо, с което съм свикнала..
Четвърто, лакома съм.
Пето, дразня се като гледам хората около мен да ядат.
Шесто, мързелива съм.
Седмо,имам нужда от подкрепа постоянно.
Така, оправдах се..

tirra

2nd November 2008, 20:38

на мен - воля и лакомия!

_pobeda_

2nd November 2008, 22:57

Аз пазя една седмица диета...лишавам се от въглехидратите и в един момент не издържам прияжда ми се какво ли не и докато се усетя съм напълнила корема с какви ли не боклуци, сякаш някой дявол ме обсебва в един момент...

brumbrum

3rd November 2008, 08:23

galini

3rd November 2008, 10:25

Попаднах на невероятно приятна книга - Французойките не пълнеят".
Там няма диети и режими, книгата е против диетите, авторката дава практични съвети за това как да се откажем от диетите и да изградим един добър начин на живот и хранене. Най-важното послание в книгата е Забравете диетите! Яжте правилно, усещайте всеки вкус, насладете се на мига, доставяйте си удоволствие, но с мярка, не бързайте, не яжте на крак, създайте атмосфера, когато консумирате храна... все съвети, които преди време щях да подмина с лека ръка. Обаче сега вече явно съм узряла за тази книга след мноооооооогото диети и драконовски мерки срещу тялото си...

mimika

3rd November 2008, 12:57

galini, коя е тази книга - ако не е тайна :) :wink:
"Французойките не пълнеят" - това ли и е името ? А автора ?
Благодаря предварително :D

bibi_82

3rd November 2008, 16:39

липсата на воля е най-големия проблем за отслабване.има ли воля няма начин да няма резултати...някои хора пълнеят от количеството на храната други от качеството, аз съм от вторите - не ям много но всичко което обичам е вредно.оттам и проблми с кг но поне имам воля да смъквам като натрупам.освен това диета "от утре" никога не работи...

Celine

3rd November 2008, 16:59

Французойките ........... (http://www.bgbook.dir.bg/book.php?ID=21350)

VITAMINA

3rd November 2008, 17:02

bimbi

3rd November 2008, 17:29

воля плюс стимул :cool:

galini

3rd November 2008, 17:49

galini, коя е тази книга - ако не е тайна :) :wink:
"Французойките не пълнеят" - това ли и е името ? А автора ?
Благодаря предварително :D

Да, книгата е Французойките не пълнеят на Мирей Джулиано

http://www.pe-bg.com/?cid=3&pid=20540

като цяло е доста разтегнат стилът на авторката, за някои може да се стори скучен и прекалено префърцунен, особено с честите обяснения как го правят французойките :roll:
Обаче, мен тази книга доста ме стимулира да загърбя всякакви крайни режими и просто да се вслушам в моето аз, което най-добре би трябвало да знае от какво има нужда точно в този момент тялото ми..
тези дни се боря най-вече с навика си да ям бързо и да не дъвча храната, а направо да я поглъщам... Според горецитираната авторка, добре е човек да си води дневник първите три седмици и да записва всички свои хранителни навици, за да открие къде му е проблемното място - яде бързо, не закусква, всеки ден яде тестени неща в големи количества и т.н. Аз лично не бих имала въобще търпението да правя такова нещо, ама явно трябва да се науча и на това
:shock: След това три месеца се дават на психиката итялото да придобие нови навици, които , разбира се, не бива да бъдат съвсем крайни и изтощителни за един човек...
В един сайт за диети бях чела, че навиците се придобиват за 21 дни ,т.е. трябва да изпълняваш нещо толкова време, че в един момент то несъзнателно ти става навик вече...
Та аз започвам с това:
1. да не бързам в храненето
2. да дъвча
3. да не мисля, че всяка хапка, която влиза в устата ми, непременно е в повече и ми е забранена! Просто няма забранени неща, има разумни количества!

PeCinCe

5th November 2008, 15:41

Малко размишления по темата..
Според мен човек започва да се обърква в един момент. От всякъде всякакви специалнисти бълват мъдрост за това КАКВО да се прави, но не винаги съветите са еднакви и.. в един момент човек се чуди.. разделно ли да хапва, на месото ли да заляга, въглехидратите ли да избягва.. въобще.. Та, това, което ни пречи, е че много трудно намиреме подходящият за нас ПРАВИЛЕН режим.. поне според мен.