Принципът "без едно мога, но само с едно не" ...:)

[hatred]

При колко от вас храненето се подчинява на този закон :)

Аз с години се опитвах да хапвам в миниатюрни количества от "лошите" храни, но никога не успявах. Никога не оставах само с един бонбон, с едно малко парченце баклава или с една бисквитка.

И за това изключих напълно тестеното, сладкишите и пърженото. Не съм се изкушавала от тях от около три години.

Но съзнавам, че това все пак е проява на някакъв вид болно мислене, увредено от годините диетуване и анорексичните периоди.

Има ли и други, които са в такива сложни взаимоотношения с храната ? :lol:

[raru]

Признавам! Аз съм по същия начин.
Винаги съм се възхищавала на хората, които умеята да вкусват от храната, да усещат миризмата и... за мен само те могат да се задоволяват с един бонбон. :D :D Аз ... съм от другите.... дето ще изядат цялата кутия. Поради тази причина и аз като теб - тотално ограничение, защото иначе просто не се получава.
Дано да се появи някой от "другите" за да ни осветли къде е тайната...

[vesence1]

И аз в отбора.Ако не откажа напълно храните,които ми пречат в отслабването или здравословното хранене не се получава. :cry:

[swe3tynka]

Аз съм от "другите"! :D
И се гордея със себе си. Просто винаги се старая да се контролирам. Не знам каква е тайната и дали избощо има такава, смятам, че е въпрос на воля. Аз имам забрана относно някои (според мен) вредни храни. Мазно, пърженом,газирано и снаксове (чипсове) не консумирам никога. Никога не са ми и харесвали. Но без шоколадови изделия не мога. Ям САМО ако ми се дояде (и естествено, ако в къщи има). Понеже знам, че в малко количество НЯМА начин да ми се отрази на фигурата, си позволявам да си хапвам.
Установила съм едно МНОГО важно нещо обаче, ако си внуша, че НЕ трябва да ям НИЩО сладичко, абсолютно ВИНАГИ ми се яде. Колкото повече воля проявявам да не ям, толкова по-зле се чувствам, накрая си казвам, че няма смисъл да се измъчвам по този начин и "нарушавам" забраната си. Тогава се чувствам адски виновна, че съм изневерила на принципите си и продължавам да ям.. и така си скапвам настроението яко. После тренирам и тренирам, докато не си "пречистя" съвестта. НО не се случва вече, това беше ПРЕДИ, минало...
Мисля, че това е и грешката на повечето хора. Именно- забраните. Когато човек не си забранява и не се ограничава не се получава така, или поне при мен. Когато знам, че мога, когато ми се прияде да хапна (едно- две парченца), колкото да ми мине мерака и не се чувствам виновна, не чувствам, че трябва да се натъпча, защото така или иначе съм хапнала :shock: . Глупаво е.
Според мен е въпрос на вътрешна нагласа и воля, естествено. :)

[goldish]

Аз имам чувството, че някога изперквам и съм способна да изям един пакет бисквити. А примерно до тогава 3 месеца не съм яла нищо сладко. Трябва може би по малко , но по-честичко, за да няма такива издънки.

[Liana]

Някои го обясняват с така наречената инсулинова чувствителност, други го наричат инсулинова нетърпимост. Някои хора произвеждат по-голямо количество инсулин, рязкото качване на кръвната захар (ДОРИ СЛЕД ИЗЯЖДАНЕТО НА 2 БОНБОНА) при тях, както и нейното рязко спадане е съпроводено с непостоянни нива на кръвната захар и следващата защитна реакция на организма, с цел запазване на по-високото постоянно ниво на кръвна захар, е желанието за още. Специалистите казват, че за тези хора триабва пълно изключване на дадените храни, с цел да се държи постоянно ниво на инсулина, но тук вече говорим за ниско постоянно ниво.

Хората, които не страдат от тази инсулинова чувствителност, могат да си позволяват по малко от "забранените" храни, защото при тях зависимостта не е физическа.