Мотивация за отслабващите [Архив]

Engel

17th April 2009, 10:26

Надявам се да няма други така отчаяни като мен, нуждаещи се от мотивация. Ще се радвам, ако всеки сподели какво го мотивира или го е мотивирало и изобщо някое изречение, което смята, че ще надъха другите за подвизи и преборване с излишните килограми. Аз лично имам чувстовото, че вече нищо неможе да ме мотивира, защото пътя, който съм извървяла е доста дълъг.. Нека поне другите се справят с това, което аз неможах. Успех на всички! Борбата с килограмите е безмилостно жестока..

ледено_sЪrце

17th April 2009, 10:42

Мен ме мотивира чувството на удовлетвореност от себе си, когато съм си постигала целите в отслабването, също промяната в начинът, по който се чувствах, начинът, по който околните ме приемаха. Освен това откакто поотраснах е имало само едно лято, в което съм се чувствала добре в кожата си, дори на плажа, а от години заради този мой комплекс избягвам да ходя по плажове... или се скатавам. Доскоро поглъщах огромни количества храна, бях изгубила смисъл да ми пука за начинът, по който бях започнала да изглеждам, избягвах да се гледам в огледалото без дрехи, но осъзнах, че съм тръгнала много нагоре и нещо толкова дребно отново ще ми развали доброто настроение през лятото. Реших, че трябва да се захвана сериозно, не само с диети този път, а главно със спорт. Голяма роля изигра подкрепата и помощта на моя приятел - той от 8г. тренира почти всеки ден, изготви ми програма, идваше в началото с мен да ми показва упражненията - и ето, запалих се, може да не ходя кой знае колко пъти на фитнес, но все пак с правилните упражнения вече виждам резултати и дори прегрешенията в яденето не ме спъват в постигането им, нито ме обезкуражават и отказват както преди. Вярно е, че винаги има трудности, защото на всички ни се иска да отслабнем от раз, но някои неща искат много упорство и воля... Аз преди бях склонна да се откажа от най-малкото, което ми се опъне... ето, че сега пак имам проблем с корема, въпреки че го контролирам донякъде, пак ме спъва, но съм много силно мотивирана това лято да изглеждам добре, няма да успея да постигна всичко, което съм си поставила за цел, нито да изглеждам идеално, но поне нека е по-добре от предното и нещата да се развиват така. Защото кажи-речи остават месец и половина до лятото - откажа ли се сега, цикълът отново се затваря и пак започвам от 0-та...

ледено_sЪrце

17th April 2009, 10:54

...Освен това виждам как този комплекс донякъде затруднява социалния ми живот - винаги имам едно на ум - винаги съм обичала да пазарувам сама, за да не се окаже, че нещо ми е малко, седи ми зле... също доскоро изпадах в ужас, ако приятелят ми ме прегърне и държи за коремчето... Все доказателства до каква степен могат комплексите да завладеят нечие съзнание, ако човек не успее да се пребори с тях.

tonita

17th April 2009, 10:59

Мен пък ме мотивират едни мои снимки от абитюрентския ми бал, преди 9 години :roll: . Тогава бях 53кг, сега съм с 12кг повече :( Харесва ми начинът, по който изглеждам на тях- някак си елегантна, финна, слаби ръчички (не яки баници :lol: ), слабо вратленце... Та някой път като си помисля, че ако искам и ако положа необходимите усилия пак бих могла да изглеждам така, се надъхвам и мотивирам. Пак от същия период имам една страхотна червена лятна рокля- в момента и главата не мога да си промуша през нея :lol: Виси си в гардероба, от време на време си я поглеждам, вадя я на преден план, после пак я скривам :? Всяка година си казвам: "ей това лято ще я облека!" да ама йок! :lol:

Ох май не трябваше да поствам тук, защото и аз като Engel в момента съм се отчаяла доста :(

ледено_sЪrце е права: трябва да ни мотивира чувството на удовлетвореност и гордост от себе си когато сме успяли да се разделим с излишните колограми! Трябва да се стремим към това чувство, защото то е СТРАХОТНО!

suckerka

17th April 2009, 19:42

напротив.. точно споделяйки нашето отчаяние.. четейки постовете на другите и нашите лични само си доказваме колко много имаме да работим и колко силна мотивация ни трябва. е мисля че това е един вид мотив да отслабнеш :D.
а аз? леле мале! по принцип съм едра. не говоря за дебела, ами тежки и едри кости. а и в родата имаме доста пълни хора, т.е съм склонна към напълняване и личната лекарка казва "би било номрално", но аз не искам да съм 100 килограма :cry: брат ми е 90, майка ми 110, леля ми 89.. баба ми е 99 :lol: единствено бащата е слаб понеже като млад е бил гимнастик.. но уви не приличам на него :cry:
понеже съм стеснителна и все обличам нещо по-дълго.. не толкова прилепнали панталони за да не ми излизат "любовните дръжки".. притеснявам се от самата себе си. преди 2 години не спирах да ям.. в стомаха ми имаше черна дупка и всичко което поглъщах изчезваше в нея.. бях само 60 килограма за 175см.. през тези 2 години качих по 5 килограма всяка. срам ме е да кажа, но имам стрии.. а съм на 15 :? пристрастена към шоколад и кола :D признавам се за виновна :lol:
започвала съм диети 3 пъти.. неуспешни - очевадно. искам да го комбинирам със спорт, но майка ми казва "добре си си така! повечко коремни преси и ще се стегнеш. няма да давам пари за фитнес" а е пределно ясно на всички, че фитнеса си е лукс :D каква би била мотивацията ми да отслабна до 11ти юли ? ами това че изглеждам ужасно за възрастта си.. вярвам че има и по-зле от мен момичета, и не само, но това не е причина да си стоя така! другата мотивация.. не се ли чувствате зле когато гледате момиче със слаби крака, стегнато коремче и хубав задник?.. ами да.. поне аз. най-добрата ми приятелка е така и ужасно много се комплексирам когато съм с нея(т.е всеки ден). може би тя би ми била мотивацията ако не ядеше толкова много и покрай нея и аз :lol: :lol: искам диета съобразяваща се с това че съм склонна да изям хладилника :D искам и пари за фитнес, но няма :cry: искам да отслабна трайно, но както казват "всяко хубаво нещо си има край".. е.. явно краят на моята хубава фигура дойде 2007ма есента :cry:

hatred

17th April 2009, 21:45

suckerka, ще се опитам да продължа последното изречение на поста ти. Началото на твоята хубава фигура идва през 2009.

Всичко зависи от теб.

Дори да не можеш да си позволиш да ходиш на фитнес, можеш да тичаш напълно безплатно, да правиш упражнения в домашни условия - може би няма да е толкова ефективно, но когато човек има желание и мотивация ( дойдохме си на темата ), винаги намира начин.

Има толкова много информация за различни хранителни режими ... зачети се, намери своя и успех :2020: :2003:

tonita, много пораженчески ми звучиш.

Борбата с килограмите е безмилостно жестока..

Факт ! Хората, които не са я водили изобщо не могат да си представят какво е. Но в жестоката борба всяка победа е много сладка и ценна :wink:

hatred

17th April 2009, 21:46

Ох, като прочетох постовете ни един след друг осъзнах нещо: звучим точно като сектанти :girl_haha:

lqlqlqlq

18th April 2009, 12:18

Мен ме мотивират следните неща:

1. ЗДРАВЕТО
2. Как изглеждам разбира се и че трудно се намират дрехи за по-сочни жени... :evil:
3. За съжаление живеем във време, в което огромно значение има външността....отношението като цяло към леко закръгленките и не чак толкова леко, е винаги отвратително и много често това създава пречки.

А от друга страна роднините искат да ме мотивират с пари :lol: Сега всеки ми е обещал пари за сваленото... :biggrin: Но аз не се оплаквам...така или иначе ще трябва да сменям целият гардероб скоро и са ми добре дошли :cool:

mmmmmmm

18th April 2009, 15:51

...

ледено_sЪrце

18th April 2009, 17:18

Разбира се, че ще се опитаме да подкрепим и мотивираме момичето с красивите очи! :1219:

goldish

18th April 2009, 19:56

A се мотивирам от снимки на красиви и поддържани жени.

Solver

18th April 2009, 20:01

И аз това щях да кажа, но като гледам себе си, се сещам за друга мотивация - гледайте яки пичове и си мечтайте 1 ден да изглеждате по такъв начин, че да ви обърнат внимание :lol: :lol: :lol:

aniK

18th April 2009, 21:18

..., но като гледам себе си, се сещам за друга мотивация - гледайте яки пичове и си мечтайте 1 ден да изглеждате по такъв начин, че да ви обърнат внимание :lol: :lol: :lol:

Дай снимка деееее (ВЕ/БЕ) :mrgreen: Да вземем да се мотивираме малко ;)

Solver

18th April 2009, 21:28

Както вече те попитаха в една друга тема - интересно и ти е :lol:

aniK

19th April 2009, 07:58

ЦИТАТ ОТ ДУГАТА ТЕМА

Lilith[/u]]hatred, marie_claire, goldish: Да раздухате после как изглежда Ivanin :1228: :1252:

интересно ли ти е :twisted: :lol: :lol:

Ти да не си Lilith? Аз не съм Engel :lachen:
Ей, много помня, да знаеш :!: Особено ненужна информация :girl_haha:

Solver

19th April 2009, 09:28

Както вече те попитаха в една друга тема...

Моя грешка, с това имах предвид, че теб са попитали, но съм се объркал :)

Lilith

19th April 2009, 09:57

мен шопинг туровете, които си правя ме мотивират най-много :? особено пробна с гадно осветление върши чудеса :lol:

п.п. Христос Возкресе! Бъдете мн здрави и изглеждащи по идеалния според вас начин! :2020:

ледено_sЪrце

19th April 2009, 10:28

Solver

19th April 2009, 10:42

Ама не е нужно, аз и такава те приемам :lol:

aniK

19th April 2009, 15:02

;)

tonita

20th April 2009, 08:12

tonita, много пораженчески ми звучиш.

hatred така си беше по дяволите!!!! За моя радост обаче бързо се взех в ръце! :cool: Борбата продължава! :)

jolifille

20th April 2009, 10:52

Solver

20th April 2009, 11:15

Може би не ме разбрахте... Не, че гледам себе си като визия, просто аз също гледам яки пичове за мотивация :mrgreen:

jolifille

20th April 2009, 11:25

Може би не ме разбрахте... Не, че гледам себе си като визия, просто аз също гледам яки пичове за мотивация :mrgreen: хихихх тай щте кажеш сега :lol: щто по-добре не я дадеш доброволно :lol: :lol: :lol:

aniK

20th April 2009, 11:43

Може би не ме разбрахте... Не, че гледам себе си като визия, просто аз също гледам яки пичове за мотивация :mrgreen:

Ааааааааааааааааааа, това ли било :2014: :lachen:

iva_8503

20th April 2009, 12:24

Мен ме мотивира това, че лятото се връщам в Бг и мислим да ходим компания на море, живот и здраве:)Мотивирам се от факта, че ако имам воля и търпение до лятото може да ида без комплекси на плаж
Друго, което ме мотива са думите "ауууу, колко си отслабнала" :lol:

Solver

20th April 2009, 13:02

Срещу определено заплащане, ще ти казвам тези думи всеки ден :lol:

jolifille, иначе на сила ли ще трябва :shock:

jolifille

20th April 2009, 16:23

Не щте ти простим :lol: :cool: :lol:

Engel

20th April 2009, 20:40

Престанете с този :offtopic:

Solver

20th April 2009, 21:23

Добре :lol: :lol: :lol:

Kraska_Praska

21st April 2009, 10:38

Аз ще споделя нещо, което много ме мотивира тия дни.
Бях при родителите си за празниците и видях майка ми с едни много хубави дънки, стояха и перфектно, изглеждаше просто супер. Когато и направих комплимент и попитах от къде ги е купила останах като втрещена. Тя каза "Това са твои дънки от преди няколко години, ти нали остави тук дрехите дето не ти стават вече". Е, това ако не е мотивиращо не знам кое е. Срамно е, че майка ми (на 48 години) е много по-слаба от мен и има супер крака, а аз (едва на 24) съм се отпуснала и занемарила, но това с дънките направо ме довърши. Преди няколко години беше немислимо на нея да и станат мои дрехи, но аз от тогава непрекъснато дебелея, а тя доста отслабна. Сега съм мотивирана да влязя в тези дънки отново, и то не просто да вляза, а да изглеждам в тях поне толкова добре, колкото майка ми.

bibi_82

21st April 2009, 10:40

:bravo: Kraska_Praska. Само така :wink:

tonita

21st April 2009, 10:56

Краска и аз съм в същото положение ! Срамна работа, ама да са ни живи и здрави мамите, ще им покажем ние на тези слабушки :cool: как може и ние да сме слабички и финни! :cool: :girl_haha: И незнам за твоята, но моята майка прави постоянно разни неприятни подмятания по повод килограмите ми, които меко казано ме вбесяват :? Та, ще бъда адски happy като дойде момента когато няма да има основание да ме трови!!! :twisted:

Kraska_Praska

21st April 2009, 11:08

tonita, в началото и моята майка правеше такива коментари, шегуваше се, мислеше, че е много забавно, че съм напълняла. В един момент обаче психиката ми рухна заради тези излишни килограми, тежаха ми не само физически, но и психически. Минах през много лоши периоди, но ще ви спестя подробностите. И в тези моменти майка ми не само, че вече не се шегуваше, но и ми оказа подкрепа. Сега просто всеки път като ме види ми казва, че съм отслабнала :)

Virtue

22nd April 2009, 09:14

Здравейте, момичета!
Бях чувала за диетата на Пиер Дюкан и за това, че е успешна. Но преди няколко седмици се срещнах със 3 съученички, които бяха свалили наглед много килограми с тази диета. Запалих се и аз (аз имам да свалям 4-5 килограма). На другия ден, след като ги срещнах четох цял ден форума и вашите мнения и разкази и това ми беше най-голямата мотивация. От следващия започнах. (наруших единствено за Великден и то напълно умишлено)

От собствения си опит мога да заявя най отговорно, че най-голямата мотивация са резултатите и свалените килограми ;) По принцип съм привърженик на разделното хранене и с този режим също съм постигнала много. Диетата на Дюкан също ми допадна.

Накратко - ако успеете да възприемата диетата не като такава и да не мислите за това и за яденето, ако издържите първите няколко критични дни - тогава НЕМИНУЕМО ще имате резултат. А когато видите, че дрешките ви стават широчки, няма да има кой да ви спре.

(за още малко мотивация искам да споделя, че съм на диета от 2 седмици и нещо - пия 3в1 (тоест има захар), слагам на салатите си олио или зехтин и сол (по малко разбира се) , изяла съм 1-2 шоколадови бонбона заради рожденици - въпреки тези "забежки" за 2 седмици всичките ми панталони и дънки са видимо по-широки ;) Така че, дерзайте и не го мислете толкова. Поздрави и много успехи на всички ))))

katya_den

23rd April 2009, 15:58

До сега ме мотивираше най-вече здравето - болки в ставите и кръста, започнах да вдигам кръвно... Не че ми е безразлично как изглеждам, но не чак толкова, както когато бях на 30 години. Може би груба грешка от моя страна!!! Винаги съм била едра. Най-ниското ми тегло беше за абитуриентския бал (през далечната 1981 година) - 60 кг. при 166 см. височина. И постепенно започнах да трупам килца, особено след като минах 35 години. И най-лошото е, че бях започнала да се примирявам. Докато не ми светна една сигнална лампичка в мозъка. Изведнъж се сетих, че просто всеки ден нося на гърба си една раница, тежаща 15-20 кг. Е, как тогава да не ме болят краката и кръста. А за кръвното - всички знаем, че повишаването му зависи не само от възрастта, но и от килограмите. Затова реших да хвърля тази раница - ако не цялата, то поне по-голямата част от нея.
В началото писах, че до сега ме мотивираше най-вече здравето. Но като прочетох за майките на Kraska_Praska и tonita, които са около моята възраст (аз съм на 45)... Направо ми се зави свят. Почувствах се като някаква бабка, която чака да мре. И отново сигналната лампичка - този път се сетих, че една жена трябва да изглежда добре не само на 30 или 35 години, а цял живот. Винаги съм го знаела, просто го бях забравила. И ето ме с нов мотив: здраве и една добра външност.
Kraska_Praska и tonita, не се сърдете на майките си за забележките им, дори когато са били по-язвителни. Сигурна съм, че са били продиктувани от най-добри чувства. Защото има хора, които се мотивират именно от злобни забележки. Такива са съпругът ми и сина ми. А аз от такива забележки рухвам. Може би вашите майки са предполагали, че сте от първия тип хора, затова са били и тези подмятания. Още веднъж ви моля - не им се сърдете. Една майка желае само най-доброто за детето си.

Kraska_Praska

23rd April 2009, 16:29

Катя, радвам се, че майка ми мотивира поне още някой.
Колкото до критичните и забележки - тя просто си е такава и не и се сърдя :) Само ще кажа, че съм от хората, на които грубите забележки действат "антимотивиращо". Инат съм си и не искам да се влияя от никого, затова винаги реагирам на обратно на опитите за въздействие върху психиката ми. Когато обаче всички ме оставят на мира и сама си реша нещо, този инат се превръща в голяма градивна сила :)

lqlqlqlq

23rd April 2009, 19:59

Пропуснах да кажа, че приятелят ми също ме мотивира....изглежда страхотно и не ми се иска до здравото му стегнато тяло да се търкаля една топка...сиреч аз :biggrin:

Solver

23rd April 2009, 20:05

Е, явно на него му се иска :lol:

lqlqlqlq

23rd April 2009, 20:12

Е, явно на него му се иска :lol:

Ами той никога не ми е казвал нещо, че иска да съм по-слаба или нещо от тоя сорт...много ми се радва на мекичкото :girl_haha: За което съм безкрайно щастлива, че ме приема всякаква...защото съм виждала с очите си мъже, които комплексират приятелките си (които между другото изглеждат много добре). Та както и да е, много се отклоних... :wink:

Engel

24th April 2009, 10:04

Мен ме мотивира, когато приятелите на моят приятел ми правят комплименти :roll: Може би, защото ми харесва да знам, че ме харесват и други мъже освен моят приятел :D

Kraska_Praska

24th April 2009, 11:09

Аз се сетих за още нещо, което ме мотивира - аватарът ми. Просто като го видя, веднага си казвам "Ето, това е твоето лице пред другите хора". И съм си сложила една мислена граница на кг, под която ако сляза ще се възнаградя като си сменя аватара с картинка на някакво момиче :)

iva_8503

24th April 2009, 13:22

goldish

24th April 2009, 17:29

hatred

24th April 2009, 20:59

Аз имам още една идея за мотивация. Днес във фитнеса видях две жени- може би окло 30-годишни, които бяха доста пълни и отпуснати. Аз не искам като тях... :girl_cry:
И за да няма такива случаи, хранете се разумно и спортувайте редовно!
хаха- така казано звучи много лесно, нали? :girl_dance:

Аз съм дисциплинирана с храната от доста време, а с физическата активност - отскоро ( и имам още мнооооооооооого да се уча в това отношение ). Но мога да кажа, че когато си формираш навик, става наистина лесно. Нещо повече - даже се превръща в необходимост, в условие да се чувстваш в тонус.

Роня

26th April 2009, 07:10

Аз да ви кажа за моята мотивация. Мен никога не може да ме мотивира външен фактор, не знам защо - просто така съм устроена психически.
Има обаче една точка, от която няма връщане назад и си казваш, че точно тоя път ще успееш (вероятно това е резултат на множество неосъзнати външни фактори, ама де да знам - не се замислям особено много).
Та в момента съм стигнала до тази точка и съм поставила начало, което, вярвам, ще доведе до нужните резултати. Доказателства ли? Ами, най-напред, наистина не бързам. Обикновено като видя, че резултатите се бавят, се обезкуражавам и всичко отива на кино. А сега - за 30 дни съм свалила едва 2 кг., но знам, че посоката е вярна. Какво пък - по 2 кг. на месец означава, че до края на юни ще бъда 58-59, което съвсем не е далеч от целта ми (56-57). Другото е, че макар да имах 2-3 дни с криввания (къде по-сериозни, къде не толкова), съвсем не ги приех лошо - просто малък гаф, продължавам си. А преди подобно нещо би ме върнало в изходна точка (и психически, и... физически ;))
И това е. Просто за мен няма толкова силни мотиватори, колкото собствената ми психика, която май сама избра момента, в който ще съм готова да подхвана тая задача.

monita_g

26th April 2009, 14:33

Мотивации да искаш :D

Да, наистина е така, колкото хора, толкова и различни причини човек да иска да отслабне...Но хайде и аз да се впиша във философските заключения по темата, по отношение на мен самата :) Забелязала съм, че съм на периоди, като че ли водя някакъв вид летаргия (депресирам се, тъжна съм, нещата около мен не ме правят щастлива...:( ) и в резултат на това качвам няколко килограма. Слава Богу, не са толкова шокиращи, но все пак, на фона на цялото старание ми се виждат доста...И така един ден се "събуждам", настроението ми се оправя и тогава нещата си тръгват по нормалния начин, започвам да обръщам внимание на менюто си и да се опитвам да сваля тези излишни килограми. А мотивацията идва от това да постигна синхрон между самочувставие и щастие. Но аз самата се мотивирам, нямам външни фактори, точно като Роня...

Именно откакто пиша тук, може да се каже, че гледам да не изпадам в тези мои състояния, да ги преодолявам и да се вглеждам по-често в менюто си, без да се вманиачавам.... :)

Shonned

28th April 2009, 16:00

Аз се чувствам щастлива когато не се тъпча, чувствам се добре в кожата си.
Когато започна деня си с раздвижване (упражнения или бързо ходене пеша) съм наистина дейна и работоспособна.
Ако огранича количествата храна, наблегна на протеините и увелича малко течностите, кожата ми става по-гладка и не ми излизат пъпки.

Обожавам сутрин да се събуждам с плоско коремче!
Обичам да се поглеждам в огледалото и да си казвам "А отслабнала си"
Харесва ми да съм човек с воля, който не е зависим чак до такава степен от храната, че да не може да се ограничава.

Naxramas

23rd June 2010, 18:14

мотивация - онова секси панталонче с ниска талия размер S, което ме чака в съседния магазин

мауз

23rd June 2010, 18:24

:lol: :lol: Родители-деца.

Мен мъжо сумати време ми викаше Шипи, но не му обръщах внимание. Един път преди 3 години синът ми рече "...я се виж на какво си заприличала..." и то баш на неговия рожден ден. От следващият ден започнах Дюкан и свалих 16 кг.
Сега пак не съм баш това дето го искам, пазя диети, изработвам си режим на хранене, искам да се преборя с 4 кг., но нещо трудно върви :cry:
Та за това толкова обичам да ми се карат като сгафя :lol: , а най ме мотивира кантарчО. Покаже ли минусче и се "надървям" за още :lol: :lol:

magst

11th July 2010, 05:23

Здравейте, на 20 години съм и съм чревоугодник :)
Всичко, което мога да кажа за мотивацията е, как се мотивирам, за да ям още...
Висока съм 170 сантиметра и преди около 10 месеца тежах около 73 килограма. Никога не съм била слаба, но с онези килограми си се харесвах, чувствах се нормално и хубава. Само че взех, че станах студентка и тогава срещнах и приятеля си и тогава започна бавното и сигурно напълняване. Дали защото се успокоих, че видиш ли някой си ме обича, независимо как се тъпча, дали от нещо друго не знам...
Но мотивация да ям най-различна - от това, че имам изпити и просто не мога да не ям по време на такъв тежък период от живота ми, през това, че все още не изглеждам толкова зле и да завършим със прокълнатото огледало в стаята ми, която ме прави да изглеждам по-слаба. Повярвайте, шокът е ужасен като се видиш на снимка след това или до някого в огледало.
В момента съм 83 килограма почти. Толкова никога не съм била в живота си. Опитах преди около 2 седмици да започна диета, опитвах се да не се ограничавам прекалено, за да не изгладнявам, но един следобед ми беше скапано настроението, прияде ми се нещо сладко и докато се усетя краката ми ме поведоха към супермаркета и се бях натъпкала отново...А после ми беше толкова вкусно, че сега пак си ям като за световно. Преди не можех да изям половин кръгла пица, сега ям цяла и много ме е страх, че съвсем ще надебелея.
Ясно ми е, че съм чревоугодник и че страдам от емоционално хранене, ама нямам идея как да се стресна достатъчно най-сетне и в същото време да съм достатъчно спокойна, за да не се успокоявам с манджа...
Освен това забелязвам, че колкото повече мисля за диетата, толкова повече губя контрол...
Та ако можете да ми дадете някакви мотивационни съвети за тия моменти, в които просто ми се "краква" системата и се натъпквам отново, ще съм благодарна.

neilichka

11th July 2010, 12:11

Намери си хоби - спорт най-добре. Така ще ти се отвлича вниманието.

sweet_dreams

11th July 2010, 19:49

...
Здравей :) Не спомена дали спортуваш нещо? Според мен това би ти помогнало. Въпросът е да се промени отношението ти към храната, да не я възприемаш като някакъв източник на удоволствие - да ти е сладичко и вкусничко. Важно е какво съдържа храната и какво получаваш от нея. В случай, че не спортуваш, ще ти препоръчам да започнеш да бягаш на открито - достъпно и изключително полезно занимание :) Ако го правиш редовно, повярвай ми, няма да имаш желание за "лоша" храна, тя ще започне да те отблъсква. При мен беше така - отначало като започнах да спазвам някакъв хранителен режим, "забранените" храни ме изкушаваха ужасно. Доста пъти се е случвало и да не издържа на изкушението :) Но с времето това става все по-рядко и вече избирам храната не заради вкусовите й качества, а заради ползата от нея. Колкото повече знаеш за състава на храните и действието им върху организма ти, толкова по-рядко ще си позволяваш да ядеш лоша храна :)

дундьо

12th July 2010, 11:10

magst, май си навлязла в така наречения инсулинов кръговрат. Ядеш, нивото на инсулина се качва, за да намали нивото на кръвната захар (особена като хапваш сладичко, дори и плодове, но и всичко друго). Като падне нивото на кръвната захар, мозъкът почва да иска глюкоза, защото с това се храни и ти се яде още повече. Колкото повече ядеш, толкова повече огладняваш и ти се яде. Съветът за спорта е добър, не толкова защото ще ти отвлича вниманието, а защото увеличената енергия изисква повече храна. А понеже ядеш за удоволствие, няма да я увеличиш, просто ще я изразходваш. А по отношение на храната опитай да ядеш често по малко. Никога не се натъпквай, защото ще знаеш, че след 2 часа, примерно, пак ще си хапнеш. Един съвет: има хром като добавка по аптеките. Вземи, за да не ти се яде толкова сладко. И още нещо, което нищо не ти струва. Щом ти се дояде примерно пастичка, раздели я на 2. Изяж половината и изяж и толкова количество сирене, извара, яйце или пък месце. Като ядеш втората половина час-два по-късно, пак направи така. И въобще всяко сладко нещо комбинирай с нещо от изброените. Ако ще да е протеин на прах от аптеката. Знам, че привържениците на разделното хранене ще подскочат, но аз не съм привърженик на тази теория. Пък и учените отдавна доказаха, че всяко разделно приемане на храна е безсмислено, понеже организмът си скатава на склад и си комбинира сам. Опитай да видим ще има ли ефект. Понеже е най-лесно да се обясняват нещата с липса на воля. По тая логика 3/4 от човечеството няма воля. Ами не ми звучи правдоподобно. Просто волята рядко дава очаквания резултат или пък е временно и естествено е да се отчаяш и откажеш. Значи подходът на крайните ограничения просто е сбъркан. Нищо не ти струва да опиташ това, което ти казвам, винаги можеш да спреш. И нали не очакваш ефект още първите 3 дена? Храни се 5 пъти поне, може и 6. Но по-по малко. Да не стане така, че като увеличиш броя на храненията, да увеличиш и общото количество храна за деня. Успех!

magst

12th July 2010, 12:38

Благодаря за съветите.
Проблемът е, че никога не съм спортувала и изобщо нямам никаква спортна мотивация, но смятам да започна все отнякъде - с упражнения вкъщи. Вярно е, че не можем да се оправдаваме с липса на воля, но аз от 12 годишна се боря в една или друга степен с килограмите. Може би наистина ако бях започнала спорт, щеше да е от значение.
А иначе това за инсулина звучи интересно. Поне звучи така сякаш мога да си разделя вината за провала. Мисля да опитам съветите ти, Дундьо. А иначе е ясно, че няма да увелича количеството на храната като ям по 5 пъти на ден, но аз така или иначе винаги, когато се опитвам да пазя диета се храня по повече пъти и си броя калориите.
А по принцип даже не съм чак такъв фен на сладкото, но като започна диета и ако се огранича откъм сладко за ден или два, и после освирепявам.
Както и да е, ще опитам и ще пиша дали има ефект. Благодаря ви :)

дундьо

12th July 2010, 12:53

Това за спорта го разбирам. Истината е, че има ефект само при интензивни тренировки, с определен ритъм и определено натоварване. Така с упражнения вкъщи рискуваш само да си увеличиш апетита. По-добре недей. Или-или! Ако не си забраняваш храни, няма да озверяваш. Само че умната с количествата. И това за волята го писах, защото е видно, че не може по-голямата част от човечеството да е безволева. Не си провал, просто още не си си намерила подходящия начин на хранене. Запомни: не се проваляш ти, а диетата, на която се подлагаш.

zrosca

24th July 2010, 08:54

намен всеки ден ми се повтаря от мъжътми ,че съм много дебела.Аз реших да отслабна заради него за да ме хареса отново защото в момента хич не ме харесва.

daniski

5th August 2010, 05:49

магст,що не пробваш Дюкан?
Ми то кой не е чревоугодник тука?То ако не бяхме тоя форум нямаше да съществува.

garga_smela

5th August 2010, 09:08

намен всеки ден ми се повтаря от мъжътми ,че съм много дебела.Аз реших да отслабна заради него за да ме хареса отново защото в момента хич не ме харесва.
Това е доста грубо, но на дали ти се казва за лошо, а е и важно той да те харесва.
Заповядай в дюканските редици :D (да не си помислите, че агитирам)

zozeto

19th August 2010, 11:45

Здравейте,
Историята с моята борба с килограмите е много дълга и нямам намерение да ви я разказвам в детайли ... ще стъпя само на един факт ... в училищния ми здравен картон, на един от редовните прегледи във втори клас е записано, че тежа 75 килограма. Повтарям била съм втори клас - т.е. 7-8 годишна ... няколко години по-късно, в седми клас стигнах до 65 кг, но и доста по-висока. Шест дни в седмицата бях на някакво спортно или развлекателно занимание - народни танци, спортни танци, волейбол, тенис на корт и помежду другото футбол с момчетата в училище. Бях едра, което е типична черта за рода ни, но стегната с оформени мускули и плосък корем. На 13 ме оперираха за първи път - кисти на яйчниците и апендецит. На 15 - тотално обездвижване след прекаран тежък тромбофлебит и забрана за спорт в следващите 2 години. За този период стигнах прекрасните 92кг. След това започнах 2 пъти седмично да ходя на плуване (сутрин) и на фитнес (вечер). Постегнах се пак и започнах да си влизам във форма лека полека. НО взех, че започнах да работя в офис по 12 часа на ден, никакъв нормален режим на хранене, минимално движение и качване на килограми за последните 4 години лягах още 3 пъти на операционната маса. В момента на корема си имам 4 разреза и общо 31 шева. Кожата ми се отпусна, всеки опит за коремна преса е свързан с болки, защото все от някъде ме дърпа и допреди 2 месеца бях на прекрасните 112 килограма.
И понеже тук говорим за мотивацията - след всяка операция оживявах, събуждах се, поемах глътка въздух и си лепвах усмивката на лицето. Приятелите ми ме обожават такава, каквато съм си, мъжа ми ме обича много ... но това, което ме мотивира най-много е самия живот. Борила съм се 20 години, провалях се няколко пъти, но сега знам че искам да родя дете и че ако върху 110 кила сложа още 30, това може да е фатално и за мен и за детето. А и още нещо ... искам да се погледна в огледалото и да си кажа "Зозе, гордея се с теб!"
В последните 2 месеца следвам стриктно принципите на здравословното хранене, от части съветите на Дюкан и от 5 дни съм на 90-дневната диета. Резултата е -6кг.
Пожелавам успех на всички и знайте, че тук можете да изчетете много и различни съвети, но най-добрата мотивация сте си вие самите и това, което очаквате от живота си.