В момента чета на Мулдашев книгите.Все още обаче съм на втората....ама май нещо реда съм им объркала та тази в момента е първата поред а преди това свърших третата :2044: :1252: Голема обръквация :lol:

аз в момента не чета нищо, но последната книга, която прочетох беше на Паоло Куелю, казва се "Единадесет минути" и страшно много ми хареса, по принцип този писател мн ми харесва(май и аз не оставам по - назад от другите манекенки, горещи почитателки на този писател.. :lol: :lol: )

Десита другия любим им е Умберто Еко- Името на розата. :cool:

:2055: знам, знам :lachen:

последно четох "Кости "от Г.Лорд .малко ми напомни именно на "Името на розата"

В момента чета за втори път "Вероника решава да умре" на Пауло Коельо. Остават ми още няколко сграници

Какво те накара да я прочетеш 2ри път? Точно тази, а не 11 минути?

Първия път, когато прочетох "Вероника решава да умре", бях изпаднала в много лошо емоционално състояние, чувствах се зле, бях се депресирала. И точно тази книга ми отвори очите, накара ме да осъзная неща, над които преди това дори не се бях замисляла. Точно тази книга ме извади от черната дупка, в която бях. И понеже наскоро пак се чувствах зле, реших да я прочета отново. Наистина първия път ми въздейства много повече, но сега, докато я четях, пак ми просветнаха доста неща,. А относно "11 минути"- чела съм я преди 2-3 години, тогава акъла и начина ми на мислене бяха на друго ниво, тъй че и нея ще я препрочета

Миша, лично мнение, чела съм му повечето неща. Докато четеш все 1 виждаш живота си, НО той (е тва е личното мнение) насочва в грешна посока. кара те да гледаш назад, а не напред. въпреки хепи енда. за себе си осъзнах, че не е това моята посока. и като писа, че четеш за 2 ри път ми беше интересно защо.
Ти каква сламка намери? Кое те върна и те спаси? :cool:

Какво имаш предвид с това, че те връща назад? А не мислиш ли, че като те накара да погледнеш назад, по този начин ти помага да предотвратиш грешките, които би направил в бъдещето, и които си правил до настоящия момент? (малко неразбираемо го обясних). Иначе "Вероника решава да умре" всъщност ми отвори очите за много банални неща, като например колко ценен е живота в действителност, колко е важно човек да живее за самия себе си, а не постоянно да мисли какво биха си помислили другите за това или онова, общо взето за малките неща, които като се съберат правят живота пълноценен. Има и още неща, които искам да споделя за книгата, но в момента ме мързи да пиша:)