Форуми

Форуми (https://www.tialoto.bg/forum/index.php)
-   Ринопластика (https://www.tialoto.bg/forum/forumdisplay.php?f=26)
-   -   Турски хирурзи (https://www.tialoto.bg/forum/showthread.php?t=13269)

usmivka111 7th July 2014 13:11

Мечта, писах ти отново, дано този път си го получила. Ако не, тук ще оставя имейл.

aleksant 7th July 2014 16:10

Супер, благодаря ти Усмивка. ПОжелавам ти успех на операцията тогава. Това първа ли ще ти е? Ще чакаме новини след това, да кажеш как е минало :)

aleksant 7th July 2014 17:14

Усмивка, ти на кой мейл писа на Дилбер? На muhammetdilber@hotmail.com ли или на някой друг?

usmivka111 7th July 2014 20:28

Да, това е имейла. Първа операция ще бъде. Благодаря, ще споделя после. Дано всичко мине добре, и най вече да се харесам.

Мечта 15th July 2014 12:31

Eто обещаното от мен. Исках да оперирам наса си от 11 годишна. Направих го на 40. Операцията ми беше на 18 юни. Консултацията - два месеца по-рано.
Не съм търсила консултации с български хирурзи.
В един период от живота ми бях част от екипа на унг специалист, за който има тема във форума и при който можех да направя ринопластика безплатно.
Не избрах тази възможност.
Не се колебах в избора за д-р Дилбер. В нито един момент не изпитах страх. И в нито един момент не изпитах болка. Освен, когато на 4 ден от операцията, още с тампони и лонгета, носът ме засърбя и аз тръгнах да го чешам. Тогава разбрах, че ще трябва да внимавам мнооого с него.
За болницата. Беше Етика и удобството на тази болница е, че се намира на една спирка разстояние от кабинета на доктора и е близо до спирката на метробуса. Т.е. няма ходене навътре. През нощта, когато не можех да заспя, гледах хората които се движеха по моста навън, защото мястото е оживено. Освен това в болницата е чисто и прилично. С това май се изчерпват позитивите. Определено не ми достигаха грижите на персонала, при условие, че съм човек, който само в краен случай моли за помощ! Един млад мъж – мед.сестра не успя да ми постави абоката. Около минута, две въртя иглата за да „открие” вена, някъде по китката. Вярно, вените ми от хеликоптер не можеш да ги видиш, но от около метър, два и то само с просто око е напълно възможно! Помолих го да повика някой друг и дойде една леко строга сестра, която се справи от раз. Докато младежът „търсеше” вената ми с иглата, трябваше да отговарям на въпросите първо на асистиращата сестра на анестезиолога, а впоследствие и на самата анестезиоложка. И всичко това върви през Зюлейха, която превежда и която заплаши момчето мед сестра да внимава, да не направи беля, „`щото каката я боли и ще го бие”. Тогава обаче чувството ми за хумор се беше изпарило, разполагах само с едно голо самообладание, и единственото, което исках беше младежът да ми пусне ръката.
Минути преди да ме вземат за операционната, Дилбер дойде да ме види за последно преди операцията. Много силен и значим момент беше тази среща за мен.
За операцията. След като ме качиха в асансьора от втория етаж се качи мед. сестра, която ми постави инжекция и главата ми се замая веднага, но не заспах. В оп. имаше проблем с едно от изследванията на кръвта, което не беше готово и се наложи да почакам, като междувременно поговорих с една от сестрите на бълг.език. После един дългокос лекар се наведе над мен, каза ми на англ.”сега ще заспиш, бай-бай” и следващото, за което имах спомен, е как сънувах нещо и няколко гласа настойчиво ме викаха по име. Отворих очи, видях, четири човека, между които не беше Дилбер, разбрах, че оп. е минала, попитах на англ. всичко наред ли е и дългокоското ми каза, че всичко е ок!
Нямах усещането нито, че слон ме е газил, нито, че валяк е минавал през мен. Дишах нормално през носа. Обаче от упойката много ми се гадеше и следващите няколко часа бяха адски трудни за мен. Не изпитвах никаква болка, но коктейлът от анестетици, аналгетик и антибиотик, беше истинското изпитание за организма ми. Сестра ми се грижеше за мен, тича до близкия маркет да ми купи кисело мляко – единственото нещо, което организмът ми приемаше, макар и по лъжичка. Освен това на няколко пъти ходи и подменя разтопените ледени кубчета с нови. Според мен, това беше работа на персонала в болницата и ако нямах придружител, сега вероятно щях да съм с изразени синини и все още с отоци, защото след първите кубчета с лед, никой не дойде да пита имам ли нужда от нещо. След няколко часа строгата сестра дойде да ме изправя на крака, посочи с жест, че трябва да ям, ако искам да ходя, посочи да гледам само напред, за да не ми се вие свят, аз успях да спазя правата линия, стигнах до тоалетната и когато се върнах отново в леглото повърнах. До сутринта ми беше много зле, но след закуската нещата започнаха да си идват на място.
За Зюлейха. На другия ден с такси отидохме до дома на Зюлейха. Ако не беше тази жена не знам как бих се оправила в друга държава, с хора, които почти не говорят английски и аз с ограниченията заради това, че бях оперирана.
Зюлейха се грижи за мен както би го правила родната ми майка. Бях й 11 носле и всичко в следоперативните грижи вече й беше отработено. В дома й се чувствах абсалютно защитена и на сигурно място. През целия ми престой покрай операцията в Турция се чувствах щастлива и огромен принос за това имаха тя и семейството й. Ще ми останат в сърцето като приятели за цял живот.
За д-р Дилбер Орерационната сестра на доктора дойде при мен и ми каза, че Дилбер е много ангажиран и вероятно няма да успее да ме види до вечерта, но ще дойде на другата сутрин.
В 11 без 20 същата вечер Дилбер беше при мен. Нямахме преводач, той идваше от друго място, след напрегнат работен ден и съм сигурна, че повече от всичко му се искаше в този момент да бъде не при пациент, а при семейството си.
От това, че операторът дойде да ме види, въпреки късния час, физическото ми състояние не се подобри.
Но чувството, че човекът на който се доверих е отговорен за това, което е правил и загрижен за това как го понасям, е наистина много приятно.
Открит в контакта, сензитивен към отсрещните очаквания, откровен за възможностите, и абсолютно премерен във взаимоотношенията си с пациента. Ето такъв го видях с моите очи.
Резултатите му всеки може да ги види на страницата му във Фейсбук, а доколкото разбрах и в тема „Ринопластика” пак към Фейсбук.
Обобщено от личния ми опит.
1. Операцията ми в Турция ми костваше организация, допълнителни средства и пречки, които в България щяха да ми бъдат спестени.
Резултатът обаче си струва и премерения риск, и организацията, и всяка стотинка!
2. В Турция не говорят или малко говорят английски. Добър вариант е да имате местен близък или човек, на който можете да разчитате за насоки и превод. Още възхвалявам на ум момичетата, открили Зюлейха.
3. Първата вечер имах нужда от човек, който де се грижи за мен. Радвам се, че това беше сестра ми.
4. Не изпитах никаква болка, след операцията, не разбрах кога ми извади докторът тампоните и не ме болеше при махането на конците.
Според мен трудно се възстанових от упойката.
5. В нито един момент не изпитах страх, бях позитивна, чувствах се щастлива и разбрах, че съм направила правилния избор. Бях готова да си понеса последиците, дори и да не бяха сред очакваните. Чувствах се отговорна и свързана от начало до край с всяхо решение и всеки човек по пътя на тази моя мечта и най-трудно за мен беше да се разделя със Зюлейха, дома й и доктор Дилбер.

surita 79 16th July 2014 07:48

Цитирай:

Първоначално написано от Мечта (Публикация 800310)
Eто обещаното от мен. Исках да оперирам наса си от 11 годишна. Направих го на 40. Операцията ми беше на 18 юни. Консултацията - два месеца по-рано.
Не съм търсила консултации с български хирурзи.
В един период от живота ми бях част от екипа на унг специалист, за който има тема във форума и при който можех да направя ринопластика безплатно.
Не избрах тази възможност.
Не се колебах в избора за д-р Дилбер. В нито един момент не изпитах страх. И в нито един момент не изпитах болка. Освен, когато на 4 ден от операцията, още с тампони и лонгета, носът ме засърбя и аз тръгнах да го чешам. Тогава разбрах, че ще трябва да внимавам мнооого с него.
За болницата. Беше Етика и удобството на тази болница е, че се намира на една спирка разстояние от кабинета на доктора и е близо до спирката на метробуса. Т.е. няма ходене навътре. През нощта, когато не можех да заспя, гледах хората които се движеха по моста навън, защото мястото е оживено. Освен това в болницата е чисто и прилично. С това май се изчерпват позитивите. Определено не ми достигаха грижите на персонала, при условие, че съм човек, който само в краен случай моли за помощ! Един млад мъж – мед.сестра не успя да ми постави абоката. Около минута, две въртя иглата за да „открие” вена, някъде по китката. Вярно, вените ми от хеликоптер не можеш да ги видиш, но от около метър, два и то само с просто око е напълно възможно! Помолих го да повика някой друг и дойде една леко строга сестра, която се справи от раз. Докато младежът „търсеше” вената ми с иглата, трябваше да отговарям на въпросите първо на асистиращата сестра на анестезиолога, а впоследствие и на самата анестезиоложка. И всичко това върви през Зюлейха, която превежда и която заплаши момчето мед сестра да внимава, да не направи беля, „`щото каката я боли и ще го бие”. Тогава обаче чувството ми за хумор се беше изпарило, разполагах само с едно голо самообладание, и единственото, което исках беше младежът да ми пусне ръката.
Минути преди да ме вземат за операционната, Дилбер дойде да ме види за последно преди операцията. Много силен и значим момент беше тази среща за мен.
За операцията. След като ме качиха в асансьора от втория етаж се качи мед. сестра, която ми постави инжекция и главата ми се замая веднага, но не заспах. В оп. имаше проблем с едно от изследванията на кръвта, което не беше готово и се наложи да почакам, като междувременно поговорих с една от сестрите на бълг.език. После един дългокос лекар се наведе над мен, каза ми на англ.”сега ще заспиш, бай-бай” и следващото, за което имах спомен, е как сънувах нещо и няколко гласа настойчиво ме викаха по име. Отворих очи, видях, четири човека, между които не беше Дилбер, разбрах, че оп. е минала, попитах на англ. всичко наред ли е и дългокоското ми каза, че всичко е ок!
Нямах усещането нито, че слон ме е газил, нито, че валяк е минавал през мен. Дишах нормално през носа. Обаче от упойката много ми се гадеше и следващите няколко часа бяха адски трудни за мен. Не изпитвах никаква болка, но коктейлът от анестетици, аналгетик и антибиотик, беше истинското изпитание за организма ми. Сестра ми се грижеше за мен, тича до близкия маркет да ми купи кисело мляко – единственото нещо, което организмът ми приемаше, макар и по лъжичка. Освен това на няколко пъти ходи и подменя разтопените ледени кубчета с нови. Според мен, това беше работа на персонала в болницата и ако нямах придружител, сега вероятно щях да съм с изразени синини и все още с отоци, защото след първите кубчета с лед, никой не дойде да пита имам ли нужда от нещо. След няколко часа строгата сестра дойде да ме изправя на крака, посочи с жест, че трябва да ям, ако искам да ходя, посочи да гледам само напред, за да не ми се вие свят, аз успях да спазя правата линия, стигнах до тоалетната и когато се върнах отново в леглото повърнах. До сутринта ми беше много зле, но след закуската нещата започнаха да си идват на място.
За Зюлейха. На другия ден с такси отидохме до дома на Зюлейха. Ако не беше тази жена не знам как бих се оправила в друга държава, с хора, които почти не говорят английски и аз с ограниченията заради това, че бях оперирана.
Зюлейха се грижи за мен както би го правила родната ми майка. Бях й 11 носле и всичко в следоперативните грижи вече й беше отработено. В дома й се чувствах абсалютно защитена и на сигурно място. През целия ми престой покрай операцията в Турция се чувствах щастлива и огромен принос за това имаха тя и семейството й. Ще ми останат в сърцето като приятели за цял живот.
За д-р Дилбер Орерационната сестра на доктора дойде при мен и ми каза, че Дилбер е много ангажиран и вероятно няма да успее да ме види до вечерта, но ще дойде на другата сутрин.
В 11 без 20 същата вечер Дилбер беше при мен. Нямахме преводач, той идваше от друго място, след напрегнат работен ден и съм сигурна, че повече от всичко му се искаше в този момент да бъде не при пациент, а при семейството си.
От това, че операторът дойде да ме види, въпреки късния час, физическото ми състояние не се подобри.
Но чувството, че човекът на който се доверих е отговорен за това, което е правил и загрижен за това как го понасям, е наистина много приятно.
Открит в контакта, сензитивен към отсрещните очаквания, откровен за възможностите, и абсолютно премерен във взаимоотношенията си с пациента. Ето такъв го видях с моите очи.
Резултатите му всеки може да ги види на страницата му във Фейсбук, а доколкото разбрах и в тема „Ринопластика” пак към Фейсбук.
Обобщено от личния ми опит.
1. Операцията ми в Турция ми костваше организация, допълнителни средства и пречки, които в България щяха да ми бъдат спестени.
Резултатът обаче си струва и премерения риск, и организацията, и всяка стотинка!
2. В Турция не говорят или малко говорят английски. Добър вариант е да имате местен близък или човек, на който можете да разчитате за насоки и превод. Още възхвалявам на ум момичетата, открили Зюлейха.
3. Първата вечер имах нужда от човек, който де се грижи за мен. Радвам се, че това беше сестра ми.
4. Не изпитах никаква болка, след операцията, не разбрах кога ми извади докторът тампоните и не ме болеше при махането на конците.
Според мен трудно се възстанових от упойката.
5. В нито един момент не изпитах страх, бях позитивна, чувствах се щастлива и разбрах, че съм направила правилния избор. Бях готова да си понеса последиците, дори и да не бяха сред очакваните. Чувствах се отговорна и свързана от начало до край с всяхо решение и всеки човек по пътя на тази моя мечта и най-трудно за мен беше да се разделя със Зюлейха, дома й и доктор Дилбер.

Браво на мечта :bravo: това са най-изчерпателните обяснения.Мечта доволна ли си от новото носле?Чакаме снимки :)

Мечта 16th July 2014 11:26

surita 79, знам, че и ти си минала през това и ме разбираш.
Доволна съм много от новото ми носле. Моята работа обаче малко прилича като на жабата, която чула, че подковават коня и тя се наредила на опашка и вдигнала крак.
Аз гледах, гледах шедьоврите на Дилбер и разбира се се надявах на още един такъв върху моето лице. Обаче се оказа, че имам една височина, която не може да се преодолее / за което първо ме беше предупредил Пуфпаф при фотошопа/, а впоследствие и Дилбер го потвърди. Каза ми, че пак ще стане много хубав нос, но няма да е точно това, което искам, защото на това място няма как да се пипа.
Чакам търпеливо още малко да ми се оформи носа и ще пусна снимки.
Какво стана с твоето носле?

surita 79 16th July 2014 11:59

Цитирай:

Първоначално написано от Мечта (Публикация 800337)
surita 79, знам, че и ти си минала през това и ме разбираш.
Доволна съм много от новото ми носле. Моята работа обаче малко прилича като на жабата, която чула, че подковават коня и тя се наредила на опашка и вдигнала крак.
Аз гледах, гледах шедьоврите на Дилбер и разбира се се надявах на още един такъв върху моето лице. Обаче се оказа, че имам една височина, която не може да се преодолее / за което първо ме беше предупредил Пуфпаф при фотошопа/, а впоследствие и Дилбер го потвърди. Каза ми, че пак ще стане много хубав нос, но няма да е точно това, което искам, защото на това място няма как да се пипа.
Чакам търпеливо още малко да ми се оформи носа и ще пусна снимки.
Какво стана с твоето носле?

Ами мойто се е пооформило,ако може така да се каже:)Но още си имам отоци а вчера станаха 5 месеца :(,вечер долу горе ми харесва,но сутрин е надут доста и което е най -странно основните отоци са по гърба му.Незнам но с мойта дебела кожа явно голямо чакане ще падне:)По нататък и аз ще кача нови снимки:)

aleksant 17th July 2014 15:25

Благодаря Мечта за изчерпателната информация, наистина е много полезна. Аз също съм се навила за Дилбер и чакам да ми отговори кога мога да отида на консултация, така че като имам новини и аз ще пиша. Исках само да те попитам как се свърза със Зюлейха и как съответно, аз бих могла да се свържа с нея, като стане време да ходя на операция? Благодаря предварително

aleksant 17th July 2014 15:26

Usmivka стискам ти палци за 21-ви, дано всичко мине повече от идеално и да си много доволна. ПИши като можеш да кажеш как си


Всички времена са във формат GMT +2. Часът е 16:14.

Powered by vBulletin Version 3.8.7
Copyright ©2000 - 2021, Jelsoft Enterprises Ltd.