Мерилин, честито! Сега само спокойствие и търпение ти пожелавам. :)

Мерилин,честито и от мен!Дано си доволна от резултата и всичко да се е оправило:2046:

Здравейте!

Следя ви с интерес от известно време и ми се струва, че вече е дошло времето и аз да пиша тук..
След две години настройване, цял живот искане и няколко месеца четене, най-накрая се задействах, избрах лекар, отидох на консултация и ще се ляга под ножа през ноември.
Все още не съм избрала точна дата, защото имам няколко неясноти, най-голямата от които е времето за възстановяване след операцията... Доколкото разбирам първата седмица човек е почти безпомощен. Така ли е? Какво се случва след това?
Предполагам има значение позицията на импланта, в моя случай ще е подмускулно.
Ще съм много благодарна, ако ми кажете как е било при вас. :)
Знам, че сигурно всяка от вас е писала за това, но ще ми отнеме месеци, за да отсея тази информация от темите.

Безпомощен,едва ли,по скоро имаш нужда от помощ,но не за всичко...споко!:1224:Този постоперартивен период при всеки е различен,никой не може да ти каже как ще е при теб...:1224:
На кой лекар си се спряла,ако не е тайна?

Спрях се на Ильо Стоянов, след щателно проучване. Консултацията ми беше в понеделник и останах много доволна от отношението му и изобщо ми хареса като излъчване.
Етапа след операцията ме вълнува, защото живея сама със сина си, който ще пръждосам за една седмица при майка ми, а аз ще отида през това време при приятеля ми. Чудя се дали след една седмица ще съм способна да карам кола и да отида до магазина, например.. Или пък да си предвидя повече време.. За работата не е проблем, ще я върша вкъщи. Ще мога ли сама да си вдигна ръцете и да си измия косата? Ще мога ли сама да облека пуловер? Ей такива неща ме измъчват, защото представа нямам, а пропуснах да попитам Стоянов. Каза единствено, че седмица след операцията не трябва да има почти никакви физически усилия..

Много добър избор си направила относно лекаря/въпреки че не съм негова пациентка:-)/.Нормално е да се страхуваш от елементарни ежедневни неща.Ръцете няма да можеш да вдигаш над нивото на раменете,но косата ще можеш да си измиеш...като си наведеш главата надолу.
Тук има жени,които са шофирали няколко дни след операцията.Аз лично месец не карах,защото имаше кой да ме вози:evil:
Пуловери и блузи се обличат по-трудно,заложи на дрехи,които се закопчават отпред-ризи,суичъри или просто по-големи,за да се обличат по-лесно.
И детето мен ме притесняваше най-много,защото беше на две годинки,когато се оперирах аз.Колко е голям твоят син?

Не че чак съм се притеснила, просто искам да имам яснота. Като цяло съм с доста висок праг на болка и си търпя тихо в ъгъла, дано това да има значение.
Синът ми е на 8 години, чудя се още какво ще му обяснявам. Ежедневните грижи около него не са като около две-годишно дете, той си е самостоятелен.
Честно казано, представям си болката след операцията като при кърменето, когато се събудиш сутрин с пълни гърди, даже с препълнени. Дали има нещо общо?

Ами не мисля,че е такава болка.Аз също много търпя на болка,ама си ме болеше доста...То си търпиш,но некомфорта си го има,за съжаление...

До магазина ще можеш да отидеш още на следващия ден след операцията. Кола се кара, но придърпват конците и е неприятно. Болката е като мускулна треска, най-неприятно е сутрешното ставане... после отшумява и не се усеща докато се движиш и занимаваш с това онова. Студът също действа неприятно, но се преживява. Една седмица е напълно достатъчна според мен за възстановяване.

И при мен възстановяването отне седмица. През първата седмица ходих на фризьор да ми мият косата, защото не можех да си вдигна ръцете, за да я измия.
Избягвах шофирането първите десетина дни, защото си ме понаболяваше като напрегна мускулите.
А иначе болката е по силна сутрин, при събуждането, докато се пораздвижиш ....