От живота ви остава много време. И независимо дали го знаете или не, той се определя и в момента. Можете да изберете да вините съдбата или лошия късмет за положението си. Или неправилните решения. Или можете да отвърнете на удара. Нещата не винаги ще бъдат честни. Просто животът е такъв. Но в повечето случаи получаваш това, което си заслужил. Нека ви попитам нещо. Кое е по-лошо? Да не получиш всичко, за което си мечтал...или да го получиш, но да разбереш, че не е достатъчно? Остатъкът от живота ви се определя в момента. С мечтите, които преследвате и решенията, които взимате. И човекът, който вие решите да бъдете...От живота ви остава много време. И остатъкът от живота ви започва сега.

Товa е мисъл, която много ми хaресвa и понеже нямa къде дa я постнa, я пускaм тук.

БоЖе, БоЖе, БоЖе,
ЖеНаТа ВиНаГи МоЖе И пРаВа И лЕгНаЛа,
И бОлНа МоЖе,СаМо МъЖа Да МоЖе.
МъЖ, кОйТо Не МоЖе - ПрИбЕрИ Си Го БоЖе,
ЗаЩоТо ЖеНаТа БеЗ мЪж Не МоЖе...
...МоЖе И с ЧуЖдИ - дАй БоЖе.!
:sunbath:

Хиатус

Дръзко е.
Да бъдеш каскадьор на себе си.
От небето
до земята
има само няколко секунди падане.
Колкото е разстоянието между две очи.
Жак Превер


“Не пишеш изобщо щастлива поезия”.
Сега ще е проза. И грозна до смърт.
Питам: как се създават красиви стихове,
когато вирееш в полярния кръг...
Шест месеца бяло,
шест месеца дишане,
шест месеца черно,
шест месеца нощ…
Цветята така се превръщат във лишеи,
оцеляват - без въздух. Без диафрагма.
Студено каляване.
С висящ над аортата Дамоклев меч.
И си безкрайно, жестоко обичана!
Чувстваш се горе, там –
над върха!
Така, както никога, никога, никога...
Господи, знаеш ли какво е да ЗНАЕШ?
Изведнъж – рязко убийство. Сънуваш черепи.
С избодени дупки, вместо очи.
И си мисля...
Колко обич е нужна? Колко обич?! И вярност...
За нея! За нея – лисицата.
Опитомява до корен,
и до изтичане... После те изоставя.
Разбира се, за твое добро!
(Колко зло е сътворено в името на тази кауза.)
Заобикаля те умишлено. И мълчаливо.
Усмихвам се. Нищо!
Горчи ми. Горчи ми...
Нормално е. Плащаш висока цена, когато си останал.
Не, явно не мога да пиша стихове,
при положение, че любовта ми (и щастието)
в тях са невидими,
но умея да чакам – дори и във нищото.
“В богатство и бедност”. Така, както трябва...

Галя Радева

Така си мисля, иначе не мога:
ще си идем някога оттук,
но във часа на болка и тревога
ще впием погледи един във друг.

Ще се целуват нашите очи,
приели мекота от свода бистър,
и на живота строгия регистър
желания и мечти ще заличи.

О, няма ли в безмълвието каменно
смъртта да се опомни и сама
да ни остави да се любим пламенно,
а тя да легне в черната земя?


Марко Недялков

Онази вечната

Не искам да ме храниш с живот.
Неговите атрибути
са негова истина, но и негова лъжа.
Любов, секс, секс, секс,
секс...
Обилна трапеза с храна
и грехопадения,
и пиене, и опиянение, и забрава.
И ангели с цимбали от сладост,
за да помним горчивото.
Страх, който да ни управлява.
Страхът да не изгубиш
любов, сила, здраве, имане.
И защо като ще изгубиш всичко?!
Варварски пир е животът.
Както и да го скриваме,
това се вижда
в страстите, в противоречията,
в глада, в изкушението
и затова ти казвам: не ме храни
с живот.
Стига ми толкова
неистина, лутаници и лъжи.
Погледни ме в очите и ми довери,
ако имаш смелост,
какво ще носиш на гроба ми.
Само в това ще повярвам,
защото за него мярката е друга.
Сладостите раздай на гладните
за тях.
Така или иначе,
ти не можа да усетиш, че
колкото повече се отказваш
от нещо,
толкова повече го имаш.
Защото то те няма!
Може би затова живея непохватно.
Или пък виртуозно?!
Кой би могъл да каже.
Всички се учим на живот
в движение
и никой не знае кое какво е.
Но зная:
ти нямаш смелост да нямаш,
аз нямам смелост да имам.
защото предпочитам свободата.
И си помисли дали
животът с всичките му атрибути
е свобода.
А ти ми говориш за зависимост.
Любов, секс, секс...
Няма любов между Луцифер и Ариман.
Всичко е само подготовка за нея.
Необходимост,
която се превръща в принуда.
Светлина,
която се изражда в гордост.
И кое е любов помежду им тогава?!
Не бъди изкусителен.
Душата ми отдавна не вярва
на думи, с които
се везат капани бод след бод.
Доколкото се научих да обичам
ти казвам:
бъди свободен даже от любовта,
за да усетиш онази вечната.
:2002:
Михаела Алексиева

От мен да мине ще публикувам мой стих :1259:

ФЛИРТ

Погледът ти ироничен дебне

всяко мое движение.

Щом мина като вятър

край теб - настъпва

странно оживление,

и усещам как с

очи ме докосваш.

Питам - що за отношение!

Копееш и ти за моя поглед -

като награда

получавам усмивка.

Улавям се как

моите очи те търсят,

дори когато

наоколо липсваш.

А появиш ли се

минавам през теб като

полъх - усещам

очакваш да те съзирам.

Но се топя като сянка

и не те поздравявам.

Вървя си по пътя без

поглед към теб

да отклонявам.

Дано това е просто илюзия,

дано за всичко греша

Не съм такава -

не ми се флиртува!

Искам от утре да бъде

различно! :2024:

rokoko браво на теб, много ми хареса! :girl_in_love: :girl_in_love: :girl_in_love: Освежи ме.

Благодаря, Зузка ама и вдъхновителя си го бива :girl_haha: :girl_haha: :girl_haha:

Това е очевидно, прекрасно е, че имаш своя муза! Нека те радва и да продължава да те вдъхновява. :girl_in_love:

Я да драскуня още едничко и да ида да пиййна нещо навън
мое е :2004:

ПОСЛЕДСТВИЯ




Кога се научи да мамиш,
съвестта не ти ли тежи?
Доволна ли си, когато лъжеш и дявола,
в теб празно сърце ли тупти?
То - сърцето ти, веч не трепка -
щастлива ли си с мен, сподели...
А душата ти - празна ли е,
че към нея търсиш пътя дори?!
А може би търсиш пътя към себе си,
изгубила го, щом
по странични тайни пътеки вървиш!
Кога ли, кога ще разкрият
твойта същност, твойте лъжи?...
Живота често изненадваш,
но внимавай - ще те изненада и Той!
И тогава не мигай с очи от почуда,
че настъпва обратен развой.
Ще паднеш от лудия полет
като пеперуда с отрязани крила.
Тогава сама ще се молиш
за прошка в дума една...
Сълзите тежки като градушка ще падат,
ще се спусне насред лято гъста мъгла.
Нали ужким от ангел била си по-чиста,
а си по-черна дори от сатана!
Е, да, ореолът крепи се
на остри, дяволски рога!