Пиша, пиша :D Сега ще разказвам подробно, но снимки ще кача като се прибера, че наистина хора, много съм подута. Дайте ми само още няколко дена.
Та....на първият ден отидох на консултация при Емре Илхан, за да обсъдим какво точно искам. Значи.....аз по принцип исках наистина 100 неща, но най-хубавото е, че той се съгласи със всичко с мен. За първи път усетих какво представлява "химията" между пациент и лекар- аз започвах изречението, той го довършваше. Записа си всичко на един лист, после черта някакви работи, направи ми фотошоп на профила, така както го искам, взе и моите снимки на профили, които смятам, че могат да станат и ми харесват и така ми оформи папката. Тази папка той я взима с него в операционната. На следващият ден имаше още една консултация- на нея преговорихме нещата и ми преведоха договора, за да знам какво подписвам. На третия ден бях зя изследвания в болницата и на следващия- направо за операция.
Сега да кажа две думи за болницата, защото бях в шок- това не е болница, А КОСМИЧЕСКИ КОРАБ. Ето линкче-
http://www.livhospital.com.tr/en/istanbul-ulus/gallery
Знам, че преди това говорих на ляво и на дясно, че не ми пука какво ще е болницата, но в този случай осанах безмълвна. Обслужването беше на отлично ниво и всички бяха много , ама много мили. Чевствах се като филмова звезда. Престоят е само една вечер за съжаление :D :D :D
Операцията ми продължи около 4 часа и нещо. Илхан ми обясни, че целият ми нос е кривял на дясно, имах една значителна вдлъбнатина в ляво между очите- и нея е оправил и не се е наложило да взема от реброто. Имах и още доста изисквания, ама като напускам снимки ще ви кажа, че няма да ме разберете :D След упойката, няма какво да лъжа, бях като премазана- много ми беше лошо. Обаче като дойде Илхан да ме види и направо ми мина- толкова положителни неща ми наговори. Влезе в стаята и вика "ооооо, ти си в следоперативна депресия май!" Светна лампата, махна щорите, пусна музика и започна да ми говори колко хубаво е станало и как и това ще мине.....и аз наистина се почувствах по-добре :D :D :D Тръгнах си и до вечерта вече бях наистина, ама наистина много подута и синя. Нелката може да потвърди- аз даже се стреснах. Но лекаря обясни, че винаги максимума е на третия ден от операцията и после започва да спада. И така и стана. В момента съм поспаднала и имам доста жълто около очите, значи се разнася.
Вчела ходих да ми свалят конците и лонгетата. Не ми дадоха да си видя нослето :( На никого не дават- бяхме няколко пациентки, които чакаха за това. В събота ще ми махат всичко и ще пиша. Ако имате въпроси- питайте :P
