[adriano]

Как го разбирате това...? С половинката ми решихме след 2-годишна връзка мирно и кротко да се разделим началото на април.. Битовизмът сякаш ни дойде в повече, поизнервихме се, сексът беше... от дъжд на вятър... и.... логично последва желанието за раздяла.. Живеехме заедно, вече не.
Но решихме, че си оставаме приятели... Наистина си пасваме много като характери и решихме, че не можем напълно да прекратим отношенията си. Даже мислехме да си споделяме новите си неща от емоционален план...Бързо установихме, че това ни наранява и го оставихме евентуално за по-нататък...
Тези дни решихме, че ще й гостувам по "приятелски".. Готвихме си, гледахме тв...
Като легнахме обаче... от една прегръдка се стигна до... беше наистина много вълнуващо, бурно и емоционално... На сутринта пак... Тази нощ без да е планувано пак останах у тях и... същото.. Измайтапихме се дори, че от началото на годината до април не сме правили толкова секс, колкото за тези дни...
Но! си казахме, че това не значи, че сме се "събрали". Случило се, каквото се е случило, имали сме нужда, но имаме нужда и от свободата си...
Та... как виждате ситуацията от страни? Интересно ми е да чуя външно, безпристрастно мнение.