Е, нали знаеш, гаранция няма...
Аз поради същите страхове чаках, чаках, и ей на, начаках се...Трябваха ни три години живот заедно, за да осъзнаем, че не ни е страх (от изоставяне/спиране на любовта и т.н.) един от друг; че искаме да остареем заедно; че искаме да си имаме и наше си детенце...сега, 5 години откак сме заедно, любовта ни всъщност е доста по-силна, по-пълноценна, разбираме се още по-добре; още по-хубаво ни е когато сме заедно...станахме и официално семейство. Единствено липсата на наше си общо детенце прави любовта ни някак нецялостна. Отделно, аз вътрешно в себе си, намирам за грях да можеш да си позволиш (финансово) да имаш дете, да обичаш съпруга си и да не му родиш дете, особено като съм се убедила колко добър татко е на моите деца...Мен също умора и т.н. не ме спират, това минава и се забравя...Отделно мен раждане на 35 направо ме прероди, все едно ми биха инжекция с енергия.
Обикновено хората казват: "Ако имаш съмнение, значи няма съмнение...". Да, ама не. Чувствата имат нужда от време, за да узреят, да минат на по-високо ниво. Аз това реме си го "изчаках", обаче сега горко съжалявам, че съм чакала толкова. Няма такава болка като тази от отрицателния тест след ин-витро. Все едно ти режат сърцето с нож без упойка...Дори и да не се решите на бебе, не е зле от сега да си направиш план за хормонални изследвания, АГ прегледи и т.н., за да си сигурна, че когато се решите, все още ще можеш...
|