Дамян Дамянов
Милувка
Ела! Ела да те помилвам, сине!
Но той се дърпа - вече е голям.
За малчуган в десетата година
една милувка бащина е срам.
И мен срамлива нежност ме насилва
като се сетя гузно неведнъж
как татко сигур искал да ме милва...
Как тъй ще милва! Коскуджамти мъж!
И тъй от свян, от гордост, от преструвка,
сурови, без милувки си растем,
дорде усетим, че една милувка
от нас си е заминала съвсем.
Дорде... И вкопчени в самотна вечер,
в дърво самотно, във самотен мрак,
във първото, което се изпречи
го милваме... Но милваме го пак
по тъмно, насаме и срамежливо.
И тъй със непомилвано сърце
човек расте, върви и си отива
през този свят... Свят - разлюляна нива
от жадни за милувчица ръце.
|